„Жена без път“ на Уила Катър

Пътят и времето

1-543212345-001  Промяната винаги е част от онова, което ни заобикаля, и на тази основа жена като Мариан Форестър изглежда като безвременна, напълно застинала във времето, със своите тайнствени способности да влияе на околните по невероятен начин. Четенето на тази книга създава известни тръпки точно заради този образ, почти идеализиран от Уила Катър, сякаш цяла една епоха зависи от нейното излъчване и чар. Все пак се извършва някакъв преход и събитията се „втурват“ към невъзвратимата промяна, за да погълнат остатъците от поколението на мечтателите. „Жена без път“ („Кръг“, 2018, с превод на Надежда Розова) навява по-скоро една прагматичност, защото тази промяна не търпи илюзии. Кратка книга, но примерите да кажеш всичко с по-малко думи, се срещат достатъчно често. Всъщност ми е трудно да пиша, без да споделя и няколко откъса, сякаш имам задължение към Уила Катър и нейното твърде любопитно пресъздаване на онази епоха, на промените и битките между модерното и потъващите в миналото романтични идеали. 

   Капитан Форестър – мечтател, търсач на идеали и авантюрист по времето, когато железопътните линии започват да свързват рядко заселените и отдалечени територии на Запада. Неговата млада съпруга се явява като награда за пролятата пот, натрупаното богатство и честта. Суийт Уотър е на пътя на железницата – притегателно място за срещи на ветераните и нещо като сборен пункт за възхищение към Мариан Форестър. Най-доброто доказателство за това обожание е Нийл – наглед случайно попаднал сред уважаваното семейство. Неговата платонична привързаност към красивата дама все още напомня за невинните години и достойния живот. Катър го подлага на изпитание, което всеки млад човек изживява поне веднъж през годините си на съзряване. Неговата муза сякаш го вдъхновява за всичко – от емоциите до решенията, които взима – и е на път да се влее навеки в собствените му илюзии. Моментът на „разбуждане“ е колкото драматичен, толкова и важен за настъпващата промяна в принципите и идеалите на епохата.

   Не рядко се забелязват символи, чието значение хармонира с разработената идея на Катър в книгата. Писането ми се стори леко чуждо, макар да харесах историята. Кратко, ясно, добре структурирано послание, без да вдъхновява и изпълва с допълнителни емоции, освен вече споменатата Мариан Форестър. Мисля, че ценителите на добрата литература ще намерят доста интересни моменти, над които да поразсъждават – за епохата, промените и кръговратът на живота. Характерите лесно се разпознават, като всеки герой има своето пряко значение. „Жена без път“ определено е стойностна творба.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

2 мнения за “„Жена без път“ на Уила Катър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s