Раят на плажовете
Наистина съм обсебен от някои сюжети и определени книги. Доста време мина, откакто реших да прочета „Плажът“ („Алма“, 2017, с превод на Албена Левакова), напълно обсебен от едноименния филм преди години. Знаех, че книгата ще разкрие доста повече, както се случва обикновено. Образите ще бъдат родени само от моето въображение и нищо няма да ми попречи да го развихря така, както аз си знам. И наистина получих подобаващ коктейл от драма, малко приключения и психологическо напрежение. Точно тази книга не бих оценил с чиста съвест, защото обсебването си го имаше и всичките ми емоции преливаха извън определените норми. Ако човек погледне нещата отстрани, би видял просто една „развлечена“ история, която би могла да бъде поне със стотина страници по-кратка. Фактите говорят, че се случва прекалено малко и някак пресилено, доста далеч като сравнение с други подобни книги. Но пък ме накара да се настроя на друга честота. Започвам да виждам умове, характери и умисъл във всички решения на героите, виждам нюансите в поведението им и следя с изострени сетива почти невидимото „напрягане“ в развитието на сюжета. В един момент започва да ми се струва, че съм в нечие чуждо съновидение, достатъчно ярко, за да се откъсна напълно от реалността навън. Това е приключение с много тайни и изненади за ума. Навлизаш все по-дълбоко и отиваш… другаде.
Мечти за Рай на Земята, за пълно откъсване от един строго подреден свят, от който не можеш просто така да се оттеглиш. Райски остров, пълен с мечти и приказни гледки. Младият Ричард е приключенец по душа, може би един от многото, които взимат светкавични решения за пълна промяна в живота си. А Тайланд е място като от приказките за един западняк, привлекателно и екзотично по много начини, което обсебва напълно сетивата. Запознанството му с един ексцентричен „луд“ и двойка влюбени французи го кара да преосмисли краткия си живот и да се впусне в необикновено приключение. Но всичко е в картата – прецизно изработена, с добре отбелязан хикс в центъра, който показва мястото на Рая, съвсем непредубедено и вдъхващо прекрасни мечти за свобода. Групата е на път и след немалко премеждия се озовава на Плажа, кътче от света, напълно различно от „претрупаната“ цивилизация. Там намират общество от същите като тях ентусиасти, които напълно са се слели със средата и водят безметежно съществуване. Но Гарланд не разказва детска приказка с предвидим край. Наоколо тегне дълбоко вкоренен страх, че този прекрасен живот може да приключи ненадейно. Някъде в умовете на „плажуващите“ се крие бедствието, което само чака излаз, за да пречупи и промени всички.
„Плажът“ е като една психологическа загадка. Постоянно ми нашепва, че се води битка за нещо, но без пряк достъп до същността и целите. Героите сякаш са се отдали на безметежност отвъд човешките представи за това, но въпреки всичко всеки е склонен да поднесе изненада, съвсем в човешки измерения. Очакването е напрягащо и кара читателя да се рови в умовете им. Утопия и дистопия си „прехвърлят топката“, без да има ясно изразена граница. Наистина любопитна книга, която влече след себе си доста емоции. Препоръчвам!
Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 