„Моя абсолютна любима“ на Гейбриъл Талънт

Да спечелиш себе си насред лудостта

1-217922_b-001   Тя е Джулия Алвестън, но всъщност само Търтъл, на четиринайсет, с няколко оръжия в запас и поглед на непримирима бунтарка. Момичето, което живее с баща си и далеч от всички останали. Сякаш това е достатъчно, за да опише едно особено детство, изпълнено с вечната борба между истината и лъжата, преплетени в детското съзнание. Търтъл е едновременно жертва и победител, зависи от трудните решения, които взима всяка една минута от краткия си живот. И от онова, което тя позволява да се случи в собствената ѝ ограничена вселена. Може би човек трябва да се съсредоточи напълно, за да проникне зад бронята на Търтъл. Както и да интерпретирам сюжета, „Моя абсолютна любима“ („Екслибрис“, 2019, с превод на Надежда Розова) изглежда е точно това, което се вижда от първите страници: трудна за възприемане ситуация, пресъздаваща нещо, до което никой не би искал да попадне в действителност. Книга, оставяща тръпчив вкус, без да жали сетивата с неприятни усещания. Може би прекалено болезнена да се възприеме от тийнейджърите, за които явно е предназначена, поне онези, запазили невинността на своите години. Не знам дали Гейбриъл Талънт нарочно е целял да „пречупи“ нещо в младите читатели, но силата на внушението наистина е способна да преодолява граници.

   Наоколо е диво, като в съзнанието на Търтъл. Няма ден, в който тя да не почисти и приведе във вид оръжията си, да постреля в къщата или където и да е другаде, стига да има желание. Баща ѝ е строг, но грижлив до вманиаченост, сякаш в ума му витаят призраци, а не спомените за изгубената съпруга. Дали се чувства виновен или не, той всячески се опитва да постави собствения си живот и този на дъщеря си в определени релси. Всяка промяна носи болка и създава инстинктивна съпротива. Той трябва да защити единственото му останало близко същество, защото го обича до безумие. Но в цялата ситуация нещо не е наред. Талънт е директен, когато описва странната емоционална обвързаност между баща и дъщеря. Всъщност няма как да избягаш от единствената мисъл, която витае нездравословно през първите петдесетина страници – че това наистина е извратено, че я има отчайващата необходимост да затвориш книгата и да се върнеш към обичайното си безметежно съществуване. Може да те спре само бавно изпълзяващата мисъл на Търтъл, че има и друг живот, без тази обремененост и мрачни перспективи. Кога ще се случи това „осъзнаване“, Талънт не дава изрично обещание.

   „Моя абсолютна любима“ в действителност е мрачна и задъхваща. Често се хващах, че губя посоката насред невралгичните диалози и „разкривени“ до лудост сцени. Реших, че няма смисъл да си подреждам мислено нещата и се оставих на тази разюзданост във всякакъв аспект. Единственото, което ме водеше напред, е случващото се в главите на самите герои. Разбираш, че всичко е отражение на една скрита борба в умовете, мистерия на психологическо ниво, без подготвените лесни решения като в някоя добре „калибрирана“ история. Всъщност темата изплува моментално. Сексуалният подтекст те следва, докато не попаднеш на „директните“ сцени и се озовеш в трагедията на всичко това. Талънт е груб и нехигиеничен, ако мога така да се изразя. „Извратена хармония“ май ще се окаже най-точното словосъчетание в случая. Но трябва да се прочете, вместо да се разказва с подробности.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s