„Чоки“ на Джон Уиндъм

Вселената и ние

1-217201_b   Чета Джон Уиндъм отново, след повече от трийсет години. „Чоки“ („Изток-Запад“, 2019, с превод на Теодора Давидова) е една от десетките ми любими книги през детството, когато момчешката фантазия ме караше да се ровя из рафтовете на читалищната библиотека с широко ококорени очи. Какво се е случило по-нататък е лесно да се предвиди, защото животът ми протече в близост до хиляди книги, докато не достигна своя пик с блога и настоящата ми работа. Няма пресмятане, няма планове, просто така е трябвало да стане. Също като в науката – правиш откритие за нещо, което съществува почти от зората на Вселената. Тогава не бях объркан, просто следвах пътеката, която ме отведе на желаното място. Тази книга зае подобаващо място сред спомените ми, а новото издание върна всичко, все едно се е случило съвсем наскоро. Чудни нови светове, чужд разум, непознати сетивни възприятия и постоянно натрупващи се знания, предизвикващи нови въпроси и подновен интерес. Всъщност изникнаха и много нови неща след препрочитането на тази книга. Същото беше и с „Всичко живо е трева“ на Клифърд Саймък, макар там да имаше повече красота и поетичност.

   „Чоки“ е по-прагматична, ако мога така да се изразя: едно семейство се опитва да си обясни чуждото влияние, обсебило осиновеното им дете. Разказът се води от бащата, който влага всичките си сили, за да разбере какво му се е стоварило на главата, а майката редуцира нещата до познатите ѝ измерения. Сякаш това е всичко, но Уиндъм следва по-сложна линия. Един родител би се заинтригувал страшно много, въпреки фантастичния елемент, който поставя нещата на една по-висока основа. Всеки би реагирал според знанията си и именно това се случва в действителност. Срещата с нещо непознато изравя страхове, което е психологическият елемент в романа, довели до буря от емоции и грешни решения. Сигурно много читатели ще видят паралел с написаното в книгите за детска психология, които съветват родителите какво е необходимо да знаят и правят в определени ситуации. Това допълнително усложнява „сценария“. Но, както се казва, имаме фантастична история и можем да се отдъхнем, защото няма начин да се случи точно на нас. 😅

   Чоки е съзнание, чужд разум, невидимо присъствие. Моментът би трябвало да предизвика сензация, поне така се вижда в повечето книги и филми. Обаче Уиндъм е насложил друга атмосфера. Нещо невероятно се намесва в живота на едно съвсем обикновено английско семейство и ситуацията е практически неразрешима от гледна точка на човешкото възприятие. Матю е приемникът – хлапе с не толкова голям потенциал, но напълно подходящо за случая. Съвсем методично, като игра на въпроси и отговори, момчето навлиза в непозната територия, което изпълва с притеснение неговите родители. Загадката „покосява“ всички с досег до необикновените събития около Матю и нещата стават пределно сериозни.

   Написана с много усет и старание, тази кратка история не е епична, нито много изненадваща от гледната точка на един „врял и кипял“ във фантастиката читател. Нейната цел е да задава въпроси за бъдещето и миналото, за разума и възприятията на всеки от нас, какво бихме могли да направим, за да живеем по-рационално, без да се стремим към нелогични крайности. За мен „Чоки“ си остава една от любимите книги на детството и с удоволствие бих я препрочитал от време на време. Несъмнено си го е заслужила.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s