„Речи против Катилина“ на Амели Нотомб

Една несравнима любов и… след това

1-210983_b-001   Да последваш текстовете на Нотомб е риск, който сам избираш, с всичките условности и изненади по пътя. Няма друга като нея, биха казали повечето читатели, докоснали се до абсурдните ѝ сценарии и колоритни задявки. Или ще последваш „недресираната“ авторка, като се оставиш на изненадите, или ще предпочетеш да следваш „стандартите“. След три прочетени книги едва ли съм видял много, предвид това, че са повече от двайсет, но любопитството ми е на линия и не смятам да спирам. Така стигнах до „Речи против Катилина“ („Колибри“, 2017, с превод на Светла Лекарска), без изумление и трепет, но с желанието да надникна още веднъж зад преградата, където са скрити провокациите. Пък и винаги съм там, където се говори за любов, която явно не свършва, въпреки всички предизвикателства. Но Нотомб си е Нотомб, затова всичко изглежда по-разчупено и носи специфично удоволствие. А на мен ми е забавно да надничам иззад гърбовете на героите ѝ, за търся следи от „пробив в системата“. Само почакайте, мисля си, тук нещо се пече и накрая ще има фойерверки. 

   Познавате ли любовта, която изпълва душата с приятен гъдел, съвършена откъдето и да я погледнеш? Наскоро пенсиониралите се Емил и Жюлиет продължават да се носят из простора ѝ с невинността и чистотата на ангели. В очите на Емил тя продължава да е малкото момиченце от първата им среща, само дето косата ѝ е малко прошарена. „Затова и нямаме деца“, споменава той мимоходом. Време е за къща сред природата, за да продължи тази безметежност. Но всеки си има съседи, а точно този е доста странен. Всеки ден точно в 16.00 часа той почуква на вратата и се настанява за два часа в дома им. Нищо необичайно, но той се показва отчайващо необщителен натрапник, който следва някаква своя тайнствена цел. Емил и Жюлиет са изправени пред неприятното задължение да запълват часовете с монолози, докато не идва моментът на пресищане. И желанието да го изгонят. Ето това вече е наистина трудно. С типичната си методичност, Нотомб „разбутва въглените в огнището“, за да направи от една обикновена ситуация истински спектакъл с изненадващ край.

   С типичното за мен „ровене в главите на героите“ не можеше да мине и този път. Всъщност никак не е трудно да разбереш ситуациите в книгите на Нотомб. За отношенията между хората са написани тонове книги, но отново стигаме до задънената улица с постоянните неясноти и предизвикателства. Поради всякакви странични причини почти никой не е готов за продължителен разговор по въпроса. Може би защото винаги можем да бъдем изненадани от нечие чуждо мнение, което не искаме да приемем. Самата книга е като тест за пригодност към подобни ситуации. Сред колорита и абсурда, предложени от Нотомб, се прокрадва и решението.

   Не бих могъл да кажа на кого ще се хареса подобна книга. Прочетете нещо на Нотомб и решете за себе си. Аз със сигурност продължавам.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Блогът на Триглавата книжна медуза
На по книга, две

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s