„Тъмна материя“ на Блейк Крауч

В една странна Мултивселена

   Откакто се срещнах с Блейк Крауч чрез „Уейуърд Пайнс“, имах голямото желание да прочета още нещо негово. Мина известно време и на хоризонта изгря необикновеният фантастичен трилър „Тъмна материя“ („Ибис“, 2019, с превод на Коста Сивов). Определено сценарият не се оказа класически и това веднага ме „залепи“ за книгата още с първите страници. Интересът ми към квантовата механика, застъпена в литературно произведение, е повече от логичен, но все пак останах втрещен от изненадите, които ме очакваха. След последната страница мога нескромно да заявя, че Крауч е почти брилянтен, когато става въпрос за необичайни сюжети. Динамика, обрати, извратена логика, каквато се случва обикновено в една Мултивселена и по законите на квантовата механика. Така да се каже, ако не живееш с разбиранията на съвременната наука, едва ли би повярвал и на думичка от написаното. Чували сте за котката на Шрьодингер, която е едновременно жива и мъртва. И оттам нататък започва една изумителна фантастична сага.

   В истински екшън от невероятности се превръща животът на Джейсън Десън,  когато е отвлечен от непознат мъж и оставен в безпомощно състояние. Досегашният му живот е протекъл според изборите, които е направил. Преди години се е отказал от кариерата на бъдещ гениален учен, за да се посвети на семейството си и спокойния живот на редови човек. Както прави и съпругата му. Каквото и да представлява щастието, той има в главата си един сценарии и е доволен от постигнатото. Поне докато не му задават емблематичния въпрос: „Щастлив ли си?“. А има ли значение щом е въвлечен в ситуация, в която отговорът е верен във всичките си варианти. Крауч въвлича героя си на толкова шантаво пътуване, че вероятността да се измъкне невредим психически, е равно на нула.

   Изключително странен и въздействащ роман е написал Блейк Крауч. В действителност темата помага доста, за да се вплете един сложен сценарий в процеса на развитието на историята. Какви ли идеи трябва да дойдат наум на един писател, за да избяга от елементарните сюжети, каквито има под път и над път? Разбира се, Крауч има насреща си светила като Мичио Каку, Нийл Деграс Тайсън, Стивън Хокинг и Карл Сейгън,  чиито трудове са го вдъхновили достатъчно. Ако питате мен, това е безумна книга във всякакъв смисъл. И нещо наистина ново, ако става въпрос за история и развитие на действието. Нямаше момент, в който да ми е било скучно, така че с удоволствие ще ви препоръчам книгата. Има защо да се чете.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5