Война и любов
Мнението ми за тази книга се оказа нееднозначно, макар съвсем ясно да говори за едно трагично време, когато войната е определяла стойностите на човешкия живот. В края на книгата е споменато откъде идва историята и какво е вдъхновило написването ѝ, така че да онагледява напълно идеята на Хедър Морис, но въпреки това усещането за стойност малко се губи. Честото маркиране на определени събития и факти, без да се акцентира върху причината за тях, създава празнота, макар това да е лична история и да не цели изящество и пълнота. Ако човек е решил да прочете книгата, трябва да познава доста добре тази част от събитията, за да се включи в действието. „Татуировчикът на Аушвиц“ („Рива“, 2019, с превод на Маргарита Дограмаджиян) явно не цели мащабност, а просто се опитва да разкаже една история за съхранението на ценностите, без които можем да загубим себе си. Любовта тук е като придатък към реалността, не толкова значима на фона на всичко, но повличаща към определени състояния, които биха запазили живителната съставка на съществуването. Така една трагедия става толкова обозрима и значима, че е в състояние да говори с човешки глас.
Усещането е за невъзвратимост – една демонична сила се натрапва в живота на милиони и променя напълно реалността им. Лали е от онези, които знаят цената на бъдещето си. Но в един момент всичко сякаш се превръща в сън. Кошмарът на войната го въвлича в центъра на събитията и го запраща в концентрационния лагер Аушвиц. През 1942-а всеки заточеник бавно започва да осъзнава цялата абсурдност на ситуацията, в която е попаднал. Сега трябва да живее според правилата на силните, но и да съхрани онова, за което се е борил през краткия си живот до този момент. Но целта не е само да оцелее физически, а и да намери причина да поддържа идеалите си, независимо от обстоятелствата. Дори когато пред него се изпречи любовта.
Това е книга, която говори на човешки език, без да натрапва символите на художественото произведение. Има страх и безнадеждност, които трябва да бъдат преодолени, но и сила на разума, която всъщност ръководи всичко останало. Това е лична изповед, разказана, за да остане в архивите на ума и сърцето, без да настоява за убедителност, но човек наистина разбира вътрешния подтик да бъде запомнен, а историята му да стане достояние на бъдещите поколения. Както се казва в този случай, можеше да бъде написан един пълнокръвен роман, но пък усещането щеше да е фалшиво.
Оценка от Книжен Петър : 4 / 5
