„Дарът“ на Невена Митрополитска

Дарът на живота

1-219177_b-001   Още си спомням „Анна и планината“, първата книга на Невена Митрополитска, която ме накара да търся повече нюанси в човешките отношения в литературен контекст, да не маркирам само черното и бялото, просто защото изпъкват най-много. Ако описаните сцени са убедителни, със сигурност в главите на героите се крият още неразгадани тайни. „Търсещият читател“ е истинска ценност в съвременното ни общество, когато става въпрос за отношения и разбиране, още повече че съществуват прекалено много стереотипи в общуването между хората и е доста трудно да се разпознават отделните характери, без натрапването на сравнението и категоризацията. Нюансите са прекалено много, за да ги пренебрегваме с лека ръка. „Дарът“ („Жанет 45“, 2019) надгражда доста в това отношение и спокойно мога да кажа, че поставя един своеобразен връх в съвременната ни литература. Невена Митрополитска ясно осъзнава важността на светлосенките и динамиката във връзките, които ни правят наистина сложни личности. Важното е да се вслушваш в шепота на неизказаното и да имаш търпение, защото мисълта е по-бърза от разума. В този богат на нюанси роман изпъква точно тази „неподреденост“ в отношенията, която провокира задаването на действително важните въпроси в една връзка. С напредването си романът става все по-плашещ като перспектива и убедителност.

   Две двойки, две семейства, които търсят мястото си под небето. Това може би изчерпва до болка познатите сюжети, но в „Дарът“ има много повече, за да се оставим на течението на сюжета, докато ни отведе до един почти предизвестен финал. Неда и Филип, Лина и Христо. Те са толкова различни, че един средностатистически читател веднага би ги категоризирал, поставил в рамка и изяснил отношението си към тях моментално. Минали са достатъчно години, за да осъзнаят нуждата от промяна, а тя се намира в клиниката за репродуктивна медицина. Те не са успяли да създадат деца и се нуждаят от помощ. Докато инвитро процедурите се борят напредналата им възраст, друга борба ги поставя на ръба на изкуплението, което ще даде повод на всеки един от тях да преосмисли миналото си, да разбере настоящето и да впери поглед в бъдещето. Митрополитска следва тънката нишка на отношенията им, преплитайки спомените с най-ярките изживявания, стига до дълбоко вкоренените им навици и ги сблъсква челно в опит да изясни всичките им зависимости и проблеми. Вичко е до болка реалистично и изглежда неподвластно на каквито и да е праволинейни сюжети. Ако трябва да стигна още по-далеч, ще намекна, че в романа няма и грам предубеденост към определени характери. Героите са описани с всичките им позитиви и слабости, преливащи се според решенията, които вземат и чувствата, които ги налягат. Един читател очаква да бъде въвлечен в сюжета и това се случва в действителност, без подготовка и плавен преход.

   Каквото и повече да напиша за „Дарът“, все нещо ще съм пропуснал. Затова тази книга просто трябва да се прочете. Думите на Митрополитска създават една свръхсетивност, доставят онова усещане за удовлетвореност от четенето и намират пролука дори в най-завързаните психологически капани. От тази книга може би всеки ще получи отдавна чакан отговор. Това звучи малко пресилено, но „разиграните“ сцени могат да накарат всеки да направи ретроспекция на изминалия си живот, както се случва и с героите. Определено книгата е за гореща препоръка!

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Аз чета
Литературни разговори
Мария Донева

Едно мнение за “„Дарът“ на Невена Митрополитска

  1. Pingback: „По релсите“ на Невена Митрополитска | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s