„Сребърният път“ на Стина Джаксън

Пътят на изгубените души

1-219015_b-001   Наскоро си приготвих повече трилъри за четене, макар да клоня вече към класиката т.н. безжанрова литература. Напоследък попадам и на трилъри, в които има много повече от криминално разследване и психясали престъпници. „Сребърният път“ („Сиела“, 2019, с превод на Любомир Гиздов) си беше енигма за мен преди прочитането, но пък приятна изненада след затварянето на последната страница. Разбира се, има ги елементите на жанра и всеки любител би си я взел за четене, но в основата си книгата представлява драматична история с горчив привкус. Родител и дете. Един вечно търсещ баща и изчезналата без следа дъщеря. Стина Джаксън се е постарала да внесе повече смисъл в една трагедия с неизвестен край, без да оставя възможност за интерпретации. Внушението е еднозначно и говори в полза за сюжетите с повече психология, отколкото екшън с предвидими сцени и тривиално преследване на престъпници. Тук емоциите са напълно човешки и показват в действителност колко трудно се преодоляват съдбоносните проблеми в живота. Всъщност тук няма нищо сложно и заплетено, но пък историята се вгражда в ума на читателя и го „принуждава“ да бъде съпричастен, сякаш е част от сценария. Поне аз така го почувствах. 

   Трагедията за Леле е безкрайна, сякаш го влачи неуморимо из лабиринтите на тъгата и самообвиненията, защото е оставил дъщеря си сама на спирката на автобуса и сега тя е безследно изчезнала. Животът му се превръща в едно безспирно скитосване из черни пътища и чукари в опит да открие следа. Вече три години безплодно търсене. Междувременно жена му го напуска и вече е омръзнал на всички, които го познават, макар личната му трагедия да предизвиква съчувствие. Но самата Лина винаги е с него, като призрачно присъствие, което трябва да повдига духа и запази разсъдъка му. Докато един ден не изчезва още едно момиче. Междувременно недалеч самотна майка се опитва да намери пристан за себе си и дъщеря си. Новият мъж е особен чешит, който никога не е привличал жените и с радост поема новата си роля в зараждащата се връзка. Но още едно момиче е на кръстопът. Мея е против непостоянството на майка си и търси по-добра алтернатива. Новият ѝ приятел я обсебва дотолкова, че тя е готова за драстична промяна. И тогава Леле се появява в живота ѝ, за да потърсят заедно решението на житейските неволи, обсебили и двамата.

   „Сребърният път“ е тих, „провлачен“ роман, и сякаш стои в противовес на трилъра и завързаните сценарии. Но атмосферата е брилянтна и носи доста позитиви на историята. Не съм си представял, че ще имам по-особено мнение към един трилър, но май точно така се получи накрая. Всичко е идеално балансирано и мисля, че би допаднал на по-широката публика. Определено ще продължа със Стина Джаксън.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Други ревюта:

Книголандия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s