Море на коварство и ужас
Отминали са времената, когато мистериите и необикновените приключения са всявали очакван страх и респект у читателите, но и онези читатели тепърва са откривали мащабите на авторовото въображение в лицата на Едгар Алан По, Лъвкрафт, Артър Конан Дойл, Натаниъл Хоторн, Хърбърт Уелс, Александър Грин и други от мощните гласове на онези времена. Уилям Хоуп Ходжсън също се нарежда някъде там, макар името му да не се споменава със съответния респект. За мен си е доста непознат автор и „Корабокрушенците от ‘Глен Кариг’“ („Изток-Запад, 2019, с превод на Атанас Парушев) се явява първото ми прочетено от него произведение. Има още едно, което смятам да подхвана след известно време. Краткият роман на Ходжсън се родее с приключенските хоръри, които отвеждат читателите на малко познати или неизследвани територии, където – съвсем основателно – могат да се крият мистериозни същества и ужасяващи чудовища. Океаните и моретата пък са добра отправна точка за този вид творческа фантазия и се вписва доста добре в умовете на „жертвите“, разгръщащи страниците. Да очакваш нещо да надзърне от дълбоките води? Безценно! Но явно не само историите са страшни, а и силата на въображението на четящите. За днешните такива едва ли подобни произведения ще предизвикат реален потрес, но уважението към родоначалниците на хоръра е достатъчно, за да пазим тези „реликви“ с подобаваща почест. Сега интересите клонят към съвсем друг вид литература, но следите на класиците могат да се открият при хиляди съвременни автори. Обаче да четеш „оригиналите“ и да потънеш в онези смутни времена на дива фантазия, не може да бъде сравнено с нищо. Затова от време на време се бухвам в класическите страхотии и следвам пътя на жертвените агнета от страниците. За мен е изключително удоволствие!
Ходжсън е избрал доста интересно време за позициониране на историята си. Всъщност произведението представлява разказ на свидетел от далечната 1757 година, предаден чинно и с всички подробности за бъдещите поколения. Подобен прийом е често срещан и „доказва“ несъмнено, че става въпрос за реални събития. Още повече привлича внимание фактът, че това е моряшка история, а моряците се слушат с широко отворени очи и застинал дъх. Винаги е било така с приключенци, които пътуват из безбрежните океани, пълни с чудеса и опасности. В случая корабът на име „Глен Кариг“ се е разбил край едно неизследвано кътче на океанската шир и това е принудило екипажа да потърси спасение на първата попаднала им суша. Един от пътуващите проследява всички перипетии на корабокрушенците и техните срещи с непознатото, заедно с всички произтичащи от това опасности.
Както може да се предполага, писанието е грубо съчленен разказ, с подобаващо сензационен подтекст и предава доста добре усещанията и стресовите ситуации, в които попадат оцелелите, начините да се избавят от опасностите и – не на последно място – да запазят собствения си живот. Фантазията на Ходжсън вещо го води към странни места и обитаващите ги чудовища, съвсем приемливи за водната шир. Страхът се предава лесно с описанието на странната обстановка, непознатите организми и постоянните шумове, които карат всеки „загубен сред пущинака“ да се облива в пот и да се отчайва от незавидното си положение. През цялото време Ходжсън поддържа тази тайнственост и кара читателя да го следва, окован в собственото си въображение.
„Корабокрушенците от ‘Глен Кариг’“ е истинска среща с мистериите на класическия хорър. Наистина не е толкова впечатляващо за един съвременен читател, но историята показва дълбоко вкоренената в човека нужда да открива, изследва и да върви напред, въпреки че няма откъде да разбере какво ще му се случи в най-близко бъдеще. Повечето читатели така или иначе сме си приключенци, а всяко приключение е добре дошло. И тази книга показва мащабите на въображението, макар и дошла от друго време и при други условия. Надявам се повече хора да уважават труда на класиците, дори в жанр като хоръра, защото те са оставили доста голяма следа в произведенията на следващите поколения автори.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 