„Потрепващите“ на Тед Козматка

Светове зад ъгъла

1-219881_b   Често фантастиката забърква солиден научен коктейл от теории и хипотези, за да даде тласък на въображението на читателите. Какво по-хубаво от смръщено чело, чиито притежател се опитва да си обясни почти непреводимата на разбираем език квантова механика. Ако си учен теоретик, ще се заровиш в томовете, изпълнени с формули или ще гледаш видео от поредната научна конференция, в опит да достигнеш подходящото ниво, което ще ти помогне да осмислиш последните достижения в областта. Но ако просто обичаш научната фантастика и просто проявяваш любопитство, една художествена творба би свършила чудесна работа. И тъй като моята „подготовка“ по темата е на любител, подобни книги ме привличат изключително много. Освен това наскоро прочетох удивителната „Тъмна материя“ на Блейк Крауч и беше въпрос на време да се огледам за нещо друго по темата. Когато знам, че не съм на нивото на Мичио Каку, примерно, ме привлича повече художествената интерпретация, т.е. разиграните сюжети, покриващи изискванията от научна гледна точка, плюс „пълнежа“ за повече интрига. Както и при споменатата по-горе книга, така и при „Потрепващите“ („Ибис“, 2019, с превод на Боряна Даракчиева) я има тази сложност, подплатена с не малко объркващи факти от квантовата механика. Представата за този необикновен микросвят на елементарните частици и законите, които го определят, носи онова мъгляво „пиянство“, каращо ни да се съмняваме в самата реалност. Но, както се казва в книгата, ако не можеш да колапсираш вероятностната вълна, по-добре бързо да се захванеш с нещо друго. 😉

   Ерик Аргус знае най-добре как можеш да се прецакаш пред погледа на научната общност. Неговите изследвания в квантовата механика го водят към задънена улица още в началото на кариерата му. Малко преди да направи своето откритие, светът му се срива и го запраща в мрачната територия на психологическите проблеми. Години по-късно попада на подходящата фирма и необходимото финансиране, за да продължи. Всичко изглежда подредено и функциониращо, докато не се сблъсква с крайните резултати. Това отпушва гигантски „катаклизъм“ от човешки страсти. Заключенията са потресаващи за ума и цялостното разбиране за живота, вселената и всичко останало. Козматка не оставя на лесните художествени похвати и се спуска в най-дълбокото, където възприятията се разпадат и квантовата механика нанася непоправими щети на логическите заключения.

   Романът е изключително атрактивен за четене, като изключим честата смяна на динамиката. Последната част доста измества фокуса с традиционните екшън сцени, които „размиват“ вече изградените читателски очаквания. Определено Ерик Аргус не изглежда като типичния учен – с развитието на историята някои негови действия изключиха възможността да ми стане по-симпатичен. Около него пък има хора с недоизяснени докрай цели, които, разбира се, създават илюзията за тайнственост и теглят сюжета към поредната изненада. Харесаха ми мащабът и подробностите около научните теории, наред с всички „главоблъсканици“ какво може да произведе всяко едно последващо откритие. Със сигурност ще потърся нещо друго по темата, а още по-добре ще е да излязат и други подобни книги. Любопитен съм и ще чета, то е ясно.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s