Пространства за думите
Дълго четох тази книга. Незнайно защо се застоявах на определени страници и препрочитах някои пасажи, но без да търся нещо специално. Резюмето е ясно и привлича със своята невъзвратимост – все едно историята е предвидима и само трябва да се подредят сцените в ума на читателя. Но „Празнината“ („ЖАР – Жанет Аргирова“,2018, с превод на Мария Стоева) се оказа далеч по-всеобхватна и „трънлива“ книга. Когато погледнеш в нечии очи, можеш да видиш емоции и отражения, но тук очите са почти хипнотизиращи, поели всичкия дух на човешкото усещане за живот. От една страна книгата е сложно преплетена сага, но реалистичността на образите я изпълва с познати емоции. Бавна, непринудена, без фанфари и илюминации, сякаш тегли нещо тежко и огромно, което в един момент ще бъде застопорено на място, за да послужи като монумент пред поколенията. Подсказва го идеята. Върмет пише за метисите в Канада с усещането за принадлежност, но също и да напомни за проблемите на индианската общност в Канада. Позволих си да прочета повече за нейния живот и творчество, което ми подсказа как да възприема по-правилно това произведение.
„Празнината“ е място, място на разединение и поквара, където всичко е застинало в нечувствителност и самота. Думите сякаш го поставят в друго измерение, почти недействително и отделено от всичко останало, следствие от определени събития. Точно там се извършва престъпление – нишката, от която тръгва повествованието и повлича всички останали в един омагьосан кръг на драматизъм и емоции. Историята на Върмет е история за няколко поколения, случайни и дейни участници в събитията, последвали престъпното посегателство над жертвата. През цялото време се провежда разследване, но то стои някак встрани от случващото се между героите. Те са майки, баби, лели и дъщери, погълнати от вихъра на собствените си отношения, а често и с различия в мненията. Животът им е раздробен до най-малките детайли в опит да се проникне по-дълбоко в естествената им среда. Но те са и общност, която трябва да съхрани ценностите, наследени от предните поколения. Едно потресаващо престъпление ще легне като сянка над всички и ще пробуди емоциите им.
Катерина Върмет е обстоятелствена, пълна с емоционален заряд, когато следва различните нишки от живота на героите си. Често усещането е за изгубване насред детайлната картина. Десетината основни лица бавно попълват празнините, докато разследващите не направят така очаквания пробив в разследването. Не мислех, че четенето ще ми отнеме толкова много време. Но и Върмет не е подредила всичко в лесносмилаема консистенция. Иначе книгата може да се прочете и по-бързо. Усещам леко неудовлетворение от начинът на поднасяне на историята, но това си е мое виждане. Не знам на кого да я препоръчам, затова ще приключа на това място.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 