„Продавачът на вестници и цигари“ на Роберт Зееталер

Фройд, момчето и историята

1-218642_b-001  Предвид многото класически произведения, които съм си подготвил за четене, афинитетът ми към жанровите книги бавно, но сигурно губи борбата за сметка на „по-мълчаливите“ книги на пазара. Без да прекрачвам изцяло тази граница, се оглеждам за онези с натрапчивите и любопитни сюжети. Ако ме питате, погледът отгоре ми показва, че издателите проявяват повече смелост към „интелектуалните“ четива, така да го кажа. Вече има огромен избор и ценителите могат да си отдъхнат, защото изборът е наистина огромен. Така се намерихме и с Робърт Зееталер – наистина любопитен автор, съвсем определено със свой почерк и идеи, които „събуждат“ читатели като мен. Подборката ми става все по-интересна и промяната е за добро. Е, не бих изоставил любимите си жанрови автори, но посоката се променя. Така е лесно да попаднеш на книга като „Продавачът на вестници и цигари“ („Колибри“, 2019, с превод на Жанина Драгостинова), и то без много усилия. Темата за войната също ме привлича, макар точно тук да се явява като фон на една почти любовна история с лека иронична нотка и ангажиращото присъствие на Зигмунд Фройд, вещ познавач на човешките инстинкти, но и противоречив, дори стряскащ с идеите си, „затворили“ психоанализата в един своеобразен порочен кръг. Бих казал, че прочетох една непрентенциозна история в исторически контекст, която обаче ме заплени и накара да не стоя безучастен насред страниците.

   1938-а. Събитията ни отвеждат между границите на една трагедия и пълната с културен живот Виена, готова съвсем превантивно да „клекне“ пред дързостта и харизмата на австриеца Хитлер. Нещо сякаш се пропуква, смутното време оставя кални отпечатъци и води към новата ера на деструктивните идеи в един зараждащ се Райх. Към съвсем друга цел се е запътил Франц, провинциалното момче, с идеите си за лично щастие и стремеж към опознаването на любовта. Франц е колоритен образ, носещ невинността на своите години и смелите си мечти. Той просто трябва да срещне момичето, за да се превърне в мъж. В магазинчето, в което е изпратен да работи, се събират трагедиите и желанията на един народ, щедро заливан от агитациите в пресата. Франц чинно следва наставленията на несломимия си учител. Постепенно светът придобива мащаб в очите на младежа, но едно нещастно влюбване го поставя в ситуация да потърси съвет от живеещият наблизо „доктор на идиотите“ Зигмунд Фройд.

   Зееталер е спокоен и ненатрапващ се, сякаш събитията около историята са напълно достатъчни да предадат усещането в книгата. Няма я „демонстрацията“ като в доста други книги, която често създава напрегнатите моменти около военните конфликти.  Но ако се вгледаме по-внимателно, в почти всички истории го има стремежът към свободата – резултат от егоистичните илюзии на властолюбците и поривите на героите, останали запомнени. Тук свободата преминава своя тест за пригодност по друг начин. Доста ангажиращо е странното и мимолетно приятелство между Франц и Зигмунд, чиято преклонна възраст и философски поглед създава усещането за примирение след години ровене в човешките слабости. Момчето достига до своите важни решения и… реалността го поглъща.

   Харесах Зееталер и бих прочел още една негова книга. Доволен съм.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Литературни разговори
Библиотеката
IMMAGGIENATION

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s