„NOS4A2“ („Носферату“) на Джо Хил

Зловещо и приказно

1-220121_b   Вече познавам писането на Джо Хил, предвид срещите ми с неговите романи „Кутия с форма на сърце“ и „Пожарникаря“. Някак пропуснах „Рога“, но ще си наваксам по някое време. Първата четох без особени очаквания и ми се стори симпатична. От втората исках далеч повече и останах доволен. Но един роман стоя дълго време непреведен, въпреки страхотните отзиви, които пълзяха наоколо. Това си беше книгата на Хил, след която щях да му лепна етикет и да реша дали да продължавам да го чета. Е, „NOS4A2“ („Ибис“, 2019, с превод на Стефан Георгиев) си заслужи аплодисментите, а надеждите ми за още от същото са насочени към пропуснатата книга и новите сборници от последните две години. У нас Хил остана някак „залепен“ за баща си и това, разбира се, пречи да се направи правилна равносметка за творбите му. Макар да използва „заемки“ от света на Кинг, той се придържа към свой специфичен начин на писане и си личи желанието му да „изкара“ нещо грандиозно, което да спечели признание и на българска почва. Трябва да се знае обаче, че в хорър жанра няма много мърдане от чудовищата, призраците и психопатите, макар че по наше време нещата са се развили и има прекрасни изключения. Хубавото при Хил се вижда в добре изградените истории, в които потъваш все едно си сменил реалността. А „реалността“ на фантазията се оказва достатъчно привлекателна, за да се почувства един читател в „свои води“. Да видим…

  Като малка Вик намира загубени вещи. „Спусъкът“ е прекрасен велосипед, с който преодолява всички прегради на реалността. Един ден тя среща любителят на детски фантазии Чарлс Манкс, който „ощастливява“ децата, завеждайки ги в Коледната земя с „Ролс-Ройс Призрак“. Но неговата вътрешна реалност е реалност на демон в човешки образ – един своеобразен Дядо Коледа с болни фантазии. Митичната Коледна земя е неговият „дзен стимулатор“ за вечно щастие. Този ранен сблъсък със зловещата харизма на чудовището превръща порасналата Вик в клиничен случай. Сега синът ѝ е отвлечен и се налага тя да впрегне всички сили в борбата за спасение.

   Напоследък вампирите са придобили кичозен образ и вече е доста трудно да си върнат старата слава, да заприличат отново на класически герои. Но трябва и нещо повече, за да се респектира читателя, освен налагането на традицията в жанра.  Тук Чарлс Манкс е доста над средното ниво за ролята си. Той е просто човек, но притежава нещо, което би респектирало всички психиатри. Както посочва Хил, хората живеят в две реалности: реалността във физическия свят и една дълбоко скрита в ума, лична и неприкосновена. Манкс и Виктория Маккуин са развили вътрешната си реалност до неподозирани висоти, за да оцелеят сред безбройните трудности на собствения си живот. Самата Вик има да компенсира много. Дарбата ѝ постепенно се превръща в оръжие за отмъщение, макар да я тегли постоянно към подсъзнателната бездна на лудостта. Хил държи героите си на ръба на разума и хич не е склонен да им подаде ръка.

   Романът е „плътен“ и добре организиран. Ако ме питате сега, бих казал, че прочетох една възхитителна хорър мистерия, от която останах напълно доволен. Явно Хил е работил здраво, за да надгради всичко написано до този момент. Надявам се бързо да изостави страничните си занимания и да се впрегне здраво в писането на кошмарни истории. На неговата възраст баща му вече беше натрупал солидна сбирка романи. Фантазирам си, но това е добре за един читател, нали? 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Други ревюта:

BOOKS & COFFEE

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s