„Странните преживелици на един пощальон“ на Дени Терио

Поетичната любов на Билодо

   Към книгата ме привлече игривото заглавие, макар да съм сигурен, че повечето книги на „Лист“ ще ми допаднат, основно заради добрата селекция, и в един момент ще съм ги прочел. В тази история има романтика, поезия и драма, но не е от типа претенциозни и дълги саги за вечните въпроси и отговори, които любовта предлага. Почти шеговито, краткият роман се впуска в едно щуро приключение, за да разнообрази живота на пощальона Билодо, намерил бързо своето призвание в света на писмената комуникация. Сред тази своеобразна идилия, за зла участ… или пък не, нашият герой си е измислил начин да разнообрази битието си с не толкова легални прийоми, т.е. съвсем „невинно“ и добронамерено наднича в личния живот на непознатите, отваряйки писмата им преди да ги пусне в пощенските кутии. Идеята на Дени Терио не изглежда нова, но пък е добре подплатена с необходимата за случая екстравагантност. Сред страниците има десетки хайку и танка, които „облицоват“ романа в деликатно сатенено покривало. Ако сега ме питате дали си заслужава рискът да ви стане умилително или да се размекнете от прекалено много романтика и любовни изповеди, ще кажа само едно: ако разбирате подобни чувства и нямате против да им се отдавате, не пропускайте книгата. „Странните преживелици на един пощальон“ („Лист“, 2019, с превод на Калоян Праматаров) определено има защо да се чете.

   На този свят се срещат и хора като Билодо, които се капсулират в своите мечти и видения за щастие и почти никога не се измъкват от тях, дори да им предложиш цялото богатство на света. Попадне ли на лично послание в писмо, той го „заема“ за известно време, за да го отвори и прочете на спокойствие вкъщи. Така попада на Сеголен, учителка от далечната Гваделупа, която си кореспондира чрез хайку с Гранпре, обикновен на вид господин в чиито мисли постоянно витае идеализирания образ на жената. Един нелеп инцидент дава възможност на Билодо да вземе основно участие в тяхната платонична връзка и да направи живота си сложен. Терио поставя героя си в необичайна ситуация, в която той почти изгубва своята невинност и се превръща в натрапник. Едновременно закачливо и сериозно, посланието на Терио преминава през идилията и достига до злокобното, което всъщност изиграва основната роля в подходящия момент.

   Повтарял съм многократно, че харесвам провокациите в литературните произведения. На пръв поглед романът няма силата да разчупва принципи и да променя животи, но се вписва напълно в серията „малки бисери“, които развличат по свой начин, далеч от сериозните философски напъни на модерността. Книга като тази е като малка награда за романтиците, с техните желания и проблеми, които са склонни да си усложняват живота. 😉 Ако попадна на нещо подобно, с удоволствие ще го прочета.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5