„Странните преживелици на един пощальон“ на Дени Терио

Поетичната любов на Билодо

1-220734_b   Към книгата ме привлече игривото заглавие, макар да съм сигурен, че повечето книги на „Лист“ ще ми допаднат, основно заради добрата селекция, и в един момент ще съм ги прочел. В тази история има романтика, поезия и драма, но не е от типа претенциозни и дълги саги за вечните въпроси и отговори, които любовта предлага. Почти шеговито, краткият роман се впуска в едно щуро приключение, за да разнообрази живота на пощальона Билодо, намерил бързо своето призвание в света на писмената комуникация. Сред тази своеобразна идилия, за зла участ… или пък не, нашият герой си е измислил начин да разнообрази битието си с не толкова легални прийоми, т.е. съвсем „невинно“ и добронамерено наднича в личния живот на непознатите, отваряйки писмата им преди да ги пусне в пощенските кутии. Идеята на Дени Терио не изглежда нова, но пък е добре подплатена с необходимата за случая екстравагантност. Сред страниците има десетки хайку и танка, които „облицоват“ романа в деликатно сатенено покривало. Ако сега ме питате дали си заслужава рискът да ви стане умилително или да се размекнете от прекалено много романтика и любовни изповеди, ще кажа само едно: ако разбирате подобни чувства и нямате против да им се отдавате, не пропускайте книгата. „Странните преживелици на един пощальон“ („Лист“, 2019, с превод на Калоян Праматаров) определено има защо да се чете.

   На този свят се срещат и хора като Билодо, които се капсулират в своите мечти и видения за щастие и почти никога не се измъкват от тях, дори да им предложиш цялото богатство на света. Попадне ли на лично послание в писмо, той го „заема“ за известно време, за да го отвори и прочете на спокойствие вкъщи. Така попада на Сеголен, учителка от далечната Гваделупа, която си кореспондира чрез хайку с Гранпре, обикновен на вид господин в чиито мисли постоянно витае идеализирания образ на жената. Един нелеп инцидент дава възможност на Билодо да вземе основно участие в тяхната платонична връзка и да направи живота си сложен. Терио поставя героя си в необичайна ситуация, в която той почти изгубва своята невинност и се превръща в натрапник. Едновременно закачливо и сериозно, посланието на Терио преминава през идилията и достига до злокобното, което всъщност изиграва основната роля в подходящия момент.

   Повтарял съм многократно, че харесвам провокациите в литературните произведения. На пръв поглед романът няма силата да разчупва принципи и да променя животи, но се вписва напълно в серията „малки бисери“, които развличат по свой начин, далеч от сериозните философски напъни на модерността. Книга като тази е като малка награда за романтиците, с техните желания и проблеми, които са склонни да си усложняват живота. 😉 Ако попадна на нещо подобно, с удоволствие ще го прочета.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s