„Мадам Пилинска и тайната на Шопен“ на Ерик-Еманюел Шмит

Сред тайните на музиката

1-217755_b-001   Може ли да се постигне някаква деликатност, която да събужда най-изтънчените чувства, да споделя откровения и да напътства търсещите души? Може би точно такава деликатност е превзела ранните години на Шмит, който години по-късно ще направи паралел между писателската си кариера и мелодията на пианото. Някак разумно ми звучи да се отнеса сериозно към спомените му, пренесени великолепно в „Мадам Пилинска и тайната на Шопен“ („Леге Артис“, 2019, с превод на Петър Герджиков). Тази биографична прелест е кратка, но баготворна, ако читателят е способен да пренастройва собственото си усещане за действителност. От една страна това си е просто спомен на един писател, претворен в дълга бележка под линия, но от друга служи като камертон, за да изчисти звуците изпод ръката на твореца. Шмит на пианото. Вдървените пръсти „олекват“ изпод странните инструкции на мадам Пилинска и напипват изкуството в най-чист вид. Не мога да се освободя от подозрението, че самият Шмит е вложил много повече в този кратък текст, но моето „слушане“ не е достатъчно за да уловя правилният ритъм. Но все пак…

   Десетилетия назад едно момче ще бъде примамено към музикалната съвършеност на пианото. Бах, Моцарт, Шуман, Дебюси… и „неуловимия“ Шопен. Все нещо не достига, за да бъде усетен и претворен изящно, както мадам Пилинска иска. Борбата на Шмит с Шопен покълва още с уроците на леля му и придобива съдбоносно значение при ексцентричната мадам Пилинска години по-късно. Оказва се, че младият мъж дава пари за уроци, които изискват далеч повече, отколкото механичното натискане на определени клавиши. По-късно той ще сподели следното: „От три десетилетия пиша. Пиша, когато милвам полските цветя, без да смущавам капките роса. Пиша, като правя кръгове във водата, за да наблюдавам как се разширяват и затихват вълните. Пиша като дърво на вятъра… И се опитвам да живея така: вкусвам всяка секунда, наслаждавам се на мелодията на дните, поглъщам с радост всяка нота.“ Обучението преминава дори границата на приличието, събирайки в себе си изкуството да възприемаш деликатното, да се предадеш на звуците и умението да правиш любов. Може би в един момент ще постигнеш съвършенството и изпод пръстите ти ще звучи един истински Шопен. Шмит разбулва тайна след тайна, докато метрономът отброява циклите на това своеобразно въздигане.

   Книгата е лека и приятна за четене. Символите не са натрапчиви. Тук-там се прокрадват забавни моменти, които не нарушават линията на повествованието, а създават особен колорит, прикачен към особата на прословутата мадам Пилинска и нейните странни уроци. Накрая имах чувството, че този спомен на Шмит наистина си заслужава да бъде споделян и публикуван в отделна книга. Определено си заслужава препоръката.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Други ревюта:

Книголандия
Book Adventure Club

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s