Страстта на Таити
Новооткрити земи и странни народи, сред които човек от западната цивилизация би намерил Рай или Ад. Зависи дали бяга от строго подредения ред или идва като натрапник, склонен да налага собствените си идеали и предразсъдъци. За „Ноа ноа“ („Сиела“, 2018, с превод на Валентина Бояджиева) и двете са верни. Таити е разбунен от вещи колонизатори, които се намесват в живота и обичаите на местното население, но там боговете са силни и традициите продължават да покълват с всеки новороден обитател. Гоген открива един причудлив Рай, в който удоволствието и безметежността са във вечен синхрон, където един приходящ би зърнал осъществените си мечти. Видяното подклажда поетични оргии и насища всяко чувство с дълбочината на съновидение. Наоколо е диво и прелестно, хората си лягат с усмивка и се събуждат с усмивка. Творец като Гоген би намерил вдъхновение и спокойствие за своето изкуство – той чинно описва това кътче на вечно спокойствие и ленивост. Текстът лесно предава това усещане. Човек остава с впечатлението, че всеки детайл е част от нещо неизразимо привлекателно, част от любовта, която е сервирана с най-уханните билки и подправки, родени в природата.
Текстът на Гоген е допълнително обогатен с кратко изследване на таитянската култура и обичаи и със стиховете на Шарл Морис. Авторовите думи „навлизат“ плахо и безредно, сякаш художникът се нуждае от насърчение, за да привикне към строго установената „безредност“, носеща единствено задоволство сред местните. Магията бавно го оплита в своите мрежи, докато творческата му натура не взима връх и музата става негова спътница през следващите две години. Не е необичайно, че сцените са накъсани и не следват някаква строга подредба. Но изпъкват детайлите, които ангажират изцяло вниманието на читателя. И любовта. Таити е гостоприемен за любовта и търсачите на удоволствия. Теута се явява като една задължителна „украса“ и вдъхновение за твореца, обсебен от обичаите и връзката на народа с природата.
На Таити Гоген създава над петдесет картини, обсебен от естествената голота, съпътстваща постоянно живота на обитателите. Еротиката в тях не е еротика на демонстрацията, а първичната красота на природата, затворена в телата. Но зад всичко се крие една обсебваща и невъзможна за разгадаване мистика. Предаденото от Гоген се преплита дълбоко с митологията, която завзема напълно последната част от записките. Става все по-трудно да се прекрачи отвъд западното мислене и ценности. Таити остава загадка. Земята изпраща заблудените пътници и продължава да съществува в летаргичната си безметежност.
Книгата „Ноа ноа“ не може да се прочете просто така. Тя е като спомен за най-ползотворния период на Пол Гоген и дава насока на изследователите на творчеството му, а не история, която просто развлича. Все пак по-ерудираните и запознати читатели биха били доволни да надникнат зад завесата. Заставих се да прочета малко биографични бележки и да разгледам няколко десетки от картините на художника, сътворени на Таити, за да попия атмосферата на това особено писание. Пробвайте и ще останете доволни.
Оценка от Книжен Петър: 4.6 / 5
Книжен Петър 