Страхът в телата, страхът в умовете
Ако ме питат коя е най-страшната книга, която съм чел, ще ми е трудно да отговоря, особено след като се научих да се нагаждам съзнателно към спецификата и внушенията, съпътстващи всяка книга. Трудно е да се определи, щом самият аз ровичкам из дълбоко скритите страхове в главата ми и се старая да усиля ефекта. Бих казал, че малко хора имат ефективен „усилвател“. Чакащите да бъдат изплашени, така да го кажа, трудно биха разбрали подобен „спусък“ и ефектите, произлезли от него. Обикновено филмите облъчват с емоции, а книгите използват читателското въображение, затова второто средство е по-подходящо за „настройката“ и е сигурен тест за възприемчивост към страшните истории. „Затова „Психо“ („Сиела“, 2018, с превод на Николай Аретов) не е предназначена за всеки. Наглед кратката и леко мистериозна история от 1959-а няма заряда на съвременните си аналози, но ако се вгледа човек в подробностите, нещата стават далеч по-сериозни.
Тя е Мери Крейн и е решила веднъж завинаги да подреди своя живот по ноти, присвоявайки си куп пари. От дълго време смята, че е намерила подходящия мъж и се отправя именно към него, докато отвлеченото ѝ от пътя внимание не я отнася право при тих и скромен хотел, поддържан в течение на десетилетия от семейство Бейтс. Всичко изглежда както трябва, освен наглед простодушния и изпълнен с психологически травми от детството Норман. Времето им заедно се изнизва неусетно, но това се оказва пролог към една зловеща история. Блох е бърз и методичен, когато подрежда сцените без да залага „капани“ и очаквания пред читателите си. Усещането, че има нещо мистериозно в сюжета, бавно, но сигурно отвежда към същинската загадка.
Вземете един Норман Бейтс и проследете действията му, позовавайки се на собствения си опит. Наоколо ще засвяткат индикатори в червено и подсъзнателно ще му припишете най-отвратителните болестни състояния и слабости, прикрити зад човешкия му профил. Сега се опитайте да го разберете: какво усеща и как възприема света около себе си. Именно това пътуване из човешката психика ще ви направи възприемчиви към драмата зад „Психо“ и внушението на Блох. Сваляш пласт след пласт, докато напрежението и възбудата оголят първичните страхове.
Четенето на тази книга беше истинско удоволствие за мен. Обичам да се връщам към тези класики и да изживявам наново всичко, вече добре „улегнал“ след стотиците прочетени трилъри и страшни истории. Препоръка няма смисъл да давам, защото жанрът е специфичен и очаква само любителите му.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 