Поглед и реалности
Както и да отразяваш реалността, винаги я пречупваш през собствения си разум. А може просто да пренебрегнеш статичността ѝ, да анулираш предвидимото с художествени похвати, да преобърнеш всякакви представи и синхронизации с физиката, стъпвайки на многоизмерна основа. В „Итанесиес“ („Аквариус“, 2016, с превод на Ася Григорова и Даря Хараланова) Кржижановски е тайнствен изследовател на „разклатеното равновесие“, в което приликата с реалността е като сън в съня. Но тази фантазия не пренебрегва разума, а се сприятелява с него. Сякаш вървиш към мост, на който сегментите сочат в различни посоки, без да е оптична илюзия. Ако се оставиш на думите, пътуването ще те отведе право в небивалите земи, където царува „експерименталният реализъм“. Като в някаква нелогичност самият Кржижановски ще се роди отново десетилетия след смъртта си, сякаш е пътувал по невидим коловоз, скрит от историята, зачеркнат от бушуващите мисловни парадокси на времето, в което е живял. Възкресяването е шеметно – фантазията го пренася в бъдеще, което му осигурява необходимото реабилитиране. Експериментът продължава все така тайнствен и провокативен.
Не мога да не се съглася, че подборката на разказите и новелите представят великолепно Кржижановски и неговата деликатна „словесна заблуда“. Текстовете са на границата на фантастичното и абсурда, всеки персонаж и обект активира мисълта, всяка мисъл претворява реалността отново и отново, докато не избликне смисълът на преживяното. Авторът използва психологически капани, философска далновидност, но стъпва изящно с всяка отпечатана дума. Поемаш своя Квадратурин и безкрая те обгръща като в капан; вглеждаш се в зениците на любовта, за да срещнеш своите отчаяни съперници; попадаш на бездомен труп, който може и да не успее да стигне навреме за погребението си; пристигаш в антиутопичен свят, в който злобата е актив в икономическия растеж; настига те новината за човек, опитващ се да ухапе собствения си лакът – своего рода сензация с религиозен устрем към смисъла на живота; срещаш скитник продавач на провокативни теории; прочиташ за митологичните итанесийци и тяхната необикновена чувствителност. Темите вълнуват, изкривяват познатото до невъобразими концепции на реалността. Кржижановски съвсем не е деликатен към ума – придирчивите читатели няма да са доволни. Просто трябва да „блуждаеш“ сред страниците и необикновеното ще намери навременен израз в действителността. Приживе авторът „се насища“ с достатъчно впечатления от „революцията с натрапени идеали“, този затвор за свободната мисъл и фантазията. Архивът на Кржижановски излиза на светло точно след неговия край – един истински триумф над посредствеността и летаргията.
Кржижановски е особен автор, чиято стилистика не се припокрива с почти нищо познато за мен. Трудно е да обясня как ми влияе по време на четене и не мога да подредя усещанията си. Но има „бисери“, в които всеки би провидял изящната словесност и значимостта на казаното, независимо дали идва от персонаж или авторова идея. Но бих подсказал, че „В зеницата“ е съвършен с идеята и реализацията си. Вгледайте се и ще разберете какво имам предвид.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта и анализи:
Книжен Петър 