Рискът на професията
Рядко чета подобни книги, макар темите, епохата и нюансите им да са ми напълно познати, защото съм израснал в „ядрото“ на проблема, така да го кажа. Обикновено ме обземат противоречиви настроения и нагласата ми е да се разграничавам от тази клаустрофобична реалност в първите години на демокрацията, понеже нямам много допирни точки с „бунтовната“ част от населението. Но Промяната е факт и върви заедно с нелицеприятните си особености, описани чинно в „Химн на демократичната младеж“ („Парадокс“, 2019, с превод на Албена Стаменова) – една книга, напомняща за „полудяването“ на Източния блок и стихията на Промените. Сега гледам назад и ме досмешава, защото сценарият ми изглежда като нелепо представление на треторазреден цирк. Жадан няма особена алтернатива и подхожда с хумор поради причината, че типът персонажи изключва всичко останало. Точната формулировка мисля е „престъпно посегателство над идеята за свободата“. В Украина е било почти същото. Докато четях, нямаше как да не очаквам много от абсурдите на „мутренските времена“. Но Жадан има стил на писане, който отвежда всичко в малко по-различна посока. Тук-там се „отплесва“, за да персонифицира и настрои нещата, все едно смесва техниките като при художниците. Неговият поглед е на музикант и поет, който иска да възпее времето и да настрои публиката по определен начин.
Героите на Жадан са онези разкрепостени „кретени“ с мисия да направят от живота си „вечна далавера“, стъпвайки върху неоформената още ценностна система на изграждащото се демократично общество. Идеята е да се „преинсталираш“ възможно най-бързо и да заграбиш колкото се може повече, без да поемаш отговорност за щетите след себе си. Смелостта ражда пичовете и проститутките. Използваш каквото имаш, а понякога собственото ти тяло или нахалството са напълно достатъчни за преследването на целта. Но, както се казва, преходът винаги е труден и продължава до, грубо казано, измирането на всички участници. Дори не се налага да се „разкрасява“, както обичайно става в художествената литература. Настъплението на младежите е като луда надпревара, в която съвестта е изключена като своеобразна инвалидизация във време на цялостни промени в съответната държава. Младите са демонстративни, решителни и имат десетки идеи да се „реализират“. Раждат се недоучилите бизнесмени и връхлитат Системата като торнадо от пета степен.
Явно Жадан е стихоплетецът на Промените, който манифестира сред масите, изскача на сцените и настройва публиката. За мен книгата се оказа забавно връщане към годините на мистификацията, т.е. „превземането“ на една разсъблечена свобода, точно в настройката на младото поколение, чиито илюзии служат за събаряне на стени и прегазване на ограничения.
Оценка на Книжен Петър: 3.8 / 5
Книжен Петър 