Живот извън спомените
Нямах кой знае какви колебания дали да чета тази книга – дебют в жанровата литература у нас само по себе си е любопитно събитие. В България трилъри се четат много, но писането е друга работа. Така или иначе вече се натрупа база и по-смелите могат да изпробват перото си в жанра. За Даниела Георгиева не знам почти нищо, но през книгата много неща могат да се видят. Сюжетът е разпознаваем, но началото не подсказва в каква посока ще поемат събитията. Всъщност имах някакви притеснения заради краткостта на текста и честото маркиране на факти, от които не произлизаше почти нищо с напредването на историята. Много автори на трилъри доста добре умеят да уплътняват сюжетите си с „обогатяващи сцени“, които наистина карат читателя да усети напрежението и напълно да „влезе“ в действието Но все пак „Заключени спомени“ („Сиела“, 2019) се оказа сравнително добро начало и не мисля, че заслужава пренебрежение. Стилът на Георгиева определено трябва да се обогати с нещо, което биха очаквали читателите на трилъри, защото „прозрачната“ романтика отива на съвсем други романи. Затова пък се впечатлих, че след средата действието включва на скорост и до последните страници завръзката претърпява няколко остри завоя.
Исабел е попаднала в капана на ретроградната амнезия след стряскащ инцидент на крехка възраст, но въпреки това животът ѝ набира инерция и тя се чувства удовлетворена от него. До нея е Максим, който сериозно се е заел да изгради бъдещето им заедно, макар да обича прекалено ролята си на водещ в двойката. Там е и Вихрен, приятел за пример, който е готов да помогне при нужда. И родителите, и роднините очакват всичко да прерасне в сполучлив брак, а на Исабел се налага да „забрави“ творческия си потенциал в рисуването, с което да удовлетвори всички. Но точно чрез действията на четката младата жена успява да „изважда“ по някой спомен от миналото преди инцидента и отчаяно да търси връзката с него. Георгиева тихо и без напрежение води героите си към бездната на откровенията, които биха разрушили не един живот.
И далеч не е само това. Човешките слабости са доста добре застъпени, за да осигурят задължителните мрачни тайни и търсенето на истината. Няма какво повече да кажа, без да издам част от изненадите в краткия трилър, затова просто ще пожелая на Даниела Георгиева повече идеи и да забърка нещо шантаво и завързано в следващата си книга, защото това е целта на модерните трилъри.
Оценка от Книжен Петър: 3.2 / 5
Книжен Петър 