„Страшни приказки за мрачни вечери“ – книга 1 (съставител: Алвин Шварц)

Разказани истории

   Тази книга се появи съвсем ненадейно на българския пазар, за да попълни една празнина между популярните, но многократно преработени приказки и книгите за фолклор, легенди и митове, чиито първоизточници в писмен вид датират опреди стотици години, но водят своето съществуване може би доста по-отдавна. Фолклористът Алвин Шварц се е постарал да направи селекция и преразкаже онези страховити истории, които са преминали цедката на времето и биха развълнували широката аудитория, била тя дори от хлапаци с живо въображение. Повечето истории определено имат връзка със северноамериканския фолклор и градски легенди, а някои са получили вдъхновение от по-старо време, но пък са достатъчно разбираеми за нашите ширини, за да имаме издание на български. „Страшни приказки за мрачни вечери – 1“ („Сиела“, 2019, с превод на Паулина Стойчева Мичева) е и забавна, ако не се впечатляваме толкова от страшните елементи. На мен наистина ми харесаха към половината, а за останалото… явно просто са за някой друг читател.

   Любопитното е, че селекцията е плод на продължително ровене в архиви, споделено от запознати с материята и представлява доста екзотично, почти ъндърграунд издание, способно да буни духовете в по-консервативните общности. Всъщност тези истории са налични все още, защото обясняват нагледно какви страхове продължават да впиват зъби в човешкото съзнание и ум и да влияят на тази древна част от мозъка, с помощта на която сме оцелели от самото ни зараждане като вид. Ако трябва да направя подборка, несъмнено бих избрал „Къщата на духовете“, „Момичето, което застанало до гроба“, „Алигатори“, „Уендиго“ и „Костите на Арън Кели“. „Биячът“ пък ми беше най-забавната. Някои може би се чудят защо изобщо се публикуват подобни приказки, но в края надълго и нашироко са добавени „извори“ и селекция от книги, в които може да се прочете повече по темата.

   Книгата е семпла и няма този блясък на художествените произведения. Страхотно попадение обаче са илюстрациите на Стивън Гемъл, които се връзват много добре с текстовете и подпомагат визуалната представа на читателите. Така или иначе съм си взел втората книга от поредицата, затова ще я прочета – може пък подборката да ми допадне повече.

Оценка от Книжен Петър: 3 / 5