„Когато великани ходеха по земята“ на Мартин Касабов

Фантазия и реалност

1-221362_b   Един ден може би ще усетиш, че светлината се пречупва по особен начин и ще видиш как облените образи изкривяват реалността. Вероятността да се случи не е изчислена, но пък можеш да отвориш книга, чрез която да достигнеш до определени проявления на това магическо преобразяване. Нещо подобно се случва с „Когато великани ходеха по земята“ („Жанет-45, 2019) – един сборник с нефилтрирано от реалността съдържание, където всяка история крачи с различен ритъм и излъчва необичайно сияние, все едно си на пътешествие из измеренията, а екскурзоводът натиска различни бутони по пулта, за да променя възприятията на пътниците. Явно такъв екскурзовод е Мартин Касабов, чиято вихрена фантазия намига на читателите от всеки колоритен герой. Но пък ако се замислиш, тази магия живее във всеки ум и от време на време се процежда навън, за да промени всичко. Ситуациите, местата и характерите в тези четиридесетина текста се състезават да бъдат „по-инакви“, по-самонадеяни и, може би, по-рискови, ако човек търси нещо коренно различно в литературата. Тук бих избягал от всякакви сравнения, защото това едва ли ще е от полза за разбирането на разказите.

   Не мога да изброя всички истории, които ми направиха приятно впечатление, но бих дал повод за малко размисъл. Сънищата са по-скоро объркващи на фона на всеки разигран сюжет от действителността. Но ако систематизираш фактологията от „предаденото“ и се опиташ да пречупиш получения резултат през собствените си алгоритми за логика, магическото ще придобие контури и ще заеме своето място в съзнателната представа за нещата. Тогава наистина ще повярваш в чудеса и литературното ястие ще ти се услади. Според мен Касабов е педантичен илюзионист, който не изпитва скрупули да щурее на воля пред публиката си. Зайците, примерно, биха изскачали от шапката му с луд танц, преди някой да разбере, че на реалността е престанало да ѝ пука от логиката. Това е впечатляващо само по себе си, но я си представете четиридесет пъти по толкова! Не знам откъде идват тези сюжети, но с удоволствие бих прочел още поне толкова.

   Винаги съм се питал защо изпитвам удоволствие да чета „небивалици“. Когато ми е омръзнало да следвам логиката на действията около мен, тази роботизирана повторяемост, наострям слух и се опитвам да чуя неизвестните в уравнението. Някой някъде се опитва да дестабилизира пространството и времето и му трябват свидетели, които да пуснат слух, че невероятностите са успели да се подредят. Не знам кой бих могъл да задоволя с този текст, затова хвърлете поглед на книгата и… приятно пътуване.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s