„Струни“ на Радко Пенев

Спомени и изкупление

1-220648_b   Времето запълва празнини, отсява чувства, спомени, изковава съдбата и изгражда личности. Трябва да разбереш кой си бил и какъв си станал. Причина и следствие. Но тези думи не биха обяснили преживяването, онзи звук от струни, който отеква в съзнанието и мултиплицира чувство след чувство, докато не създаде симфонията на живота. Не скрито, а явно, с изборите и последствията. Спираш и се вглеждаш в себе си: „Това съм аз“, с всичките несъвършенства и претенции, без маска и илюзии. „Струни“ („Сиела“, 2019) е точно такава – безмълвно рушаща стихия, която разплита живота и ни дава възможност да вземем решение. Но не помага, а слага дамга, за да спрем за момент и да се вгледаме назад в онези невралгични моменти, които са изковали настоящето ни. Вълнуваща, трагична, стъписваща история е написал Радко Пенев, която резонира с всичко човешко. Гледам корицата и поглъщам от мрака и самотата. Нещо се активира на по-високо ниво, създава илюзия за печал и безкрайност, дава настройката, през която струи мелодията. Всичко тук е някак по-истинско и ангажиращо.

   Историята следва пътя на един „изгнаник“, попаднал в кошмара на спомените, които методично си играят със съвестта му. Ситуацията е делнична, леко комична с натрапчивите си алюзии за нравите и принципите, които ни определят в живота. Срещата на пазара е случайна, но резултатите са брутални. Миналото се връща с неочаквана сила за главния персонаж, който води динамичен личен живот, сякаш неподвластен на проблемите и решенията на другите наоколо. Далеч в миналото една случка с проявено насилие над негов приятел оставя дълбока следа и сега насилникът стои само на метри от него, без да подозира за зараждащата се мисловна битка. Емоциите се отприщват в резултат на дълбоко заровената вина и безпомощното свидетелство. Тук Радко Пенев не задава въпроси, а намушква с нож. Едно терзание няма силата да променя. То екзекутира.

   Невероятно е усещането при четене на тази книга. Всички са наясно с насилието и последствията от него, но едва ли много хора биха претворили реалността по темата по-удачно от настоящата история. Стилът на Пенев е характерен, с методично наслагване на идеи и мисли, без онази натрапчивост от познатите модели. В основата си романът е трагичен, една драма с провлачващо времето действие и върволица от спомени, които оплитат мрежата на минало и настояще, също като в прословутото „не можеш да избягаш от мрака“, което те привлича неудържимо и те кара да реагираш. „Струни“ заслужава една голяма препоръка!

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Литературни разговори
Площад „Славейков“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s