„Книга за духовете“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 1) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Къща с изненади

   Все някога трябваше да започна тази поредица, но преди да се превърна в дух. Нали така? 😅 Започнах я с особено вълнение, защото няколко месеца се занимавах с „трудно преживяеми“ книги, чрез които възрастните се тестват за пригодност в този откачен свят. А тук нещата са пределно забавни и на човек му иде да седне на една люлка и да се люлее, люлее, люлее… 🤗 Та докато възрастните се опитват да замажат детството си с конфитюр от трюфели и да властват над децата, те, от своя страна, си намират приключения и пълнят главичките си с вълшебства. Тези „Хроники“ са особено подходящи за случая, защото събират накуп щури идеи и необичайни срещи. Когато мястото е старо и почти се разпада, значи някъде наоколо живее мистериозно същество, което е готово да си играе на криеница с новопоявилите се обитатели. А, и една книга, за да прочетат хлапаците какви неприятности ги очакват. Всъщност „Книга за духовете“ („Фют“, 2004, с превод на Екатерина Латева) е приятно забавна, като от време на време напомня това, че и малките хора имат да решават някои свои проблеми, не по-малко сериозни от тези на възрастните.

   Имаме семейство без татко, който си е грабнал шапката и е оставил на мама три хлапета. На четиримата им се налага да се преместят в ново жилище. Мястото е запусната къща на роднина, в която няколкото читави стаи дават подслон, а всичко друго става само за ремонт. Но, както се казва в случая, колкото по-старовремски и запуснат дом, толкова повече приключения може да предизвика. На Мелъри, Джерард и Саймън им трябва много малко време, за да усетят необичайните неща наоколо. Особено Джерард, на когото отсъствието на татко явно влияе повече. Защо пък точно той не се забърка с някой дух? Изглежда някой наоколо „шета“ и мистерията бързо се разплита, когато зад една стена се появяват признаци на присъствие. Скоро доказателството е налице, но пък никак не е лесно да се комуникира с пакостливото същество.

   Добро начало на култова поредица! Освен задължителните приключения, тук трябва да се отговаря и на сериозни въпроси. Щурият характер на Джерард не му помага особено в битката със самочувствието. Близнакът му Саймън пък си прави колекция от твърде много и необичайни за дома животинки. Каката Мелъри е в ситуацията да потушава необичайните хрумвания на момчетата, като едновременно с това се опитва да бъде независима и оправна. Но белите, естествено, трябва да дойдат и на нейната глава. Остава мама, която трябва да намери начин да се разбира с всички, а това никак не е лесно. Но какво е да имаш малко ядове, когато наоколо стават странни неща? Ето това е най-готиното от всичко.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5