„Виждащият камък“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 2) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Навън са приключенията

   Намери се свободно време и книги за отмора. Покрай всичко сложно и префинено, делата на Джерард и компания ми се струват перфектно средство за привеждане в нормален режим. 😄 А и „Хрониките“ са написани страшно увлекателно, без разтъкаване и изпадане на героите в меланхолично състояние. Може би самият Джерард ме притеснява с рисковото си поведение и идеите да изживее всичко „както си трябва“, но пък и брат му Саймън дава признаци за нездраво поведение с колекционирането на знайни и незнайни животни. Предвид че каката Мелъри трябва да отговаря пред майката за всичко случващо се с по-малките хлапета, нейните притеснения би трябвало да са пословични. В действителност… 😅 Но, както и да е – децата вече са се забъркали в кошмар с митологични размери и не им остава друго, освен да стигнат до самия край на приключението си. „Виждащият камък“ („Фют“, 2004, с превод на Екатерина Латева) пренася действието извън новия дом, където се щурат всякакви чудновати създания. Гоблините и троловете са едно на ръка. Тук си имаме работа с отвличане, загубени котки, ужасяваща вечеря с тях и… начин цялото приключение да стане видимо за героите, защото си трябва един „виждащ“ камък. Може и плюнка, с която да си намажеш очите, но това е гнусно и не ми се говори за него. 🤐

   След като книгата за духове е прегледана и взета съвсем сериозно, нашите хлапаци са принудени да се защитават от юрналите се от горите чудовища. Саймън пък си търси котката, но това му коства среща с необичайните създания в близката гора. Понеже тук близнаците не се „усещат“ по някакъв мистериозен начин и всичко се развива по законите на физиката, братската и сестринската любов се изразява в лудото щуране из непознатите места наоколо. Но най-хубавото е, че наистина я има угрозата някой да бъде изяден и приведен във вид на чудовищно ако. 😅 Все пак накрая мама трябва да си получи децата, макар и леко ошмулени и изморени от приключението.

   Това е магията на детските книги! Наистина вече имам представа защо тази поредица е култова за хлапаците. Определено има от всичко по много, освен угрозата да почувстваш скука. Някъде по трасето сигурно ще разбера коя е тази луда леля Лусинда и защо точно нейната къща привлича толкова странни обитатели. Не трябва да забравяме и прословутия Артър Спайдъруик. Така че нещата вървят в положителна посока и нищо чудно да раздавам доста по-високи оценки нататък.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

„Хрониките на Спайдъруик“:

1 – „Книга за духовете“
2 – „Виждащият камък“
3 – „Тайната на Лусинда“
4 – „Желязното дърво“
5 – „Яростта на Мулгарад“