„Тайната на Лусинда“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 3) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Още приключения сред чудновати същества

   Съвсем нормално е хлапаци да се забъркат в неприятности, а когато неприятностите са свързани с митологични същества, нещата със сигурност излизат от контрол. Тони ДиТерлизи и Холи Блек пращат приключенците на ново пътуване из горите, за да разрешат следващите загадки. Ако питате мен, това си е едно огромно приключение в пет книжки и нетърпението ми да стигна до края започва да си проличава. 😋 А пък и толкова тайнствената леля Лусинда най-после разкрива своите карти. Артър – също. Така е – в детските книги всичко става експедитивно и местата на призрачното влакче винаги са запълнени. 🤗 Грижата на малките мис и мистър читатели е само да развихрят своето въображение и да повярват в себе си. Когато пораснат, нещата са по-прагматични, но… нека бъдем оптимисти. И, да, „Тайната на Лусинда“ („Фют“, 2004, с превод на Екатерина Латева) има с какво да изненадва. Като осъзнаеш реалността на странното, не ти остава нищо друго, освен да продължиш с тихите стъпки, за да не събудиш някое чудовище. Е, в случая трябва повече практика, но… 😉 

   Тримата приключенци са в пълното си право да недоволстват, защото се оказва, че не всичко зависи от тях. Прословутата „Книга за духовете“ изчезва яко дим и се налага повечко хитруване, особено в компанията на ядосани гоблини и елфи. Ами… нищо не е наред: водата има странен вкус, близнаците се провокират един друг, новият питомник на Саймън яде внимателно приготвен буламач, а леля Лусинда се оказва… Ще разберете. Сега е ред на лудницата. Джерард, Мелъри и Саймън отиват в лудницата на официално посещение при леля Лусинда. Как така пък всички наоколо твърдят, че не им трябва изобщо да се занимават с онази книга, защото ще си навлекат само проблеми? Но приключението е започнало и трябва да завърши по най-задоволителния начин. Малко по малко гората ги поглъща и се появяват някакви си елфи, при това злобари. Май ще трябва повече смелост и малко хитрости.

   Поредицата е набрала скорост и това е най-прекрасното в случая! Третата книга развихря въображението, поставя капани, дезориентира доволно и приканя към смелост. Ако нещата продължат със същата скорост, със сигурност ще има приятно уморени хлапаци, които сънуват вълшебства и чакат с нетърпение следващата книга. Аз също съм обнадежден и мога да продължа напред. Само да не лудна, че съм си приготвил едни сериозни книги за възрастни, с които на децата не им трябва да се занимават, поне докато не се позабавляват както си трябва.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

„Хрониките на Спайдъруик“:

1 – „Книга за духовете“
2 – „Виждащият камък“
3 – „Тайната на Лусинда“
4 – „Желязното дърво“
5 – „Яростта на Мулгарад“