Хора и демони в Аушвиц
Трудно се вярва, трудно се преглъща. Една идея за „чиста“ раса, един харизматичен диктатор, милиони погубени животи. Война. Заповеди. Смърт. Това събитие се отдалечава все повече през времето, но още се усеща гнилия дъх и горчивата истина. Всяка една книга по темата е като повик да не забравим, за да не повторим това прегрешение. И лагерите. Стотици истории са разказани и запаметени от поколенията след трагедията на Втората световна война. Спираш и се замисляш, четеш още и още книги, усещаш ужаса и тъгата на миналото. Камиони със съсухрени от глад и болести невинни се отправят към крематориумите. Те са номера, които съставят математическата формула на нацизма. „Приспивна песен в Аушвиц“ („Сиела“, 2020, с превод на Надя Златкова) носи същата тъжна статистика. Тъжна книга, която е затворила надеждата между телените огради и смъртта, без възможност за спасение. Хелене Ханеман следва своето семейство, една майка на прага на най-важното си решение. А изборът е да остане майка и да помогне на човечността, да бъде частичката надежда, без която нищо не би имало смисъл.
Марио Ескобар е описал действителна история, една от най-запомнящите се, по своему невероятна и трогателна. Тя е германка с „чиста кръв“, омъжена за цигулар от ромски произход и майка на пет деца, които се оказват трън в очите на нацистите. Един ден немислимото се случва, но тя не изоставя семейството си и тръгва с тях за Аушвиц. Бедствието се превръща в кауза, след като новопристигналия лекар Йозеф Менгеле е впечатлен от образованието ѝ на медицинска сестра и ѝ предлага да пригоди две от бараките в детска градина и училище, които да подобрят живота на малките, но и да послужат като чакалня за зловещите му експерименти. Хелене не оставя всичко на тежката съдба, а започва да се бори с несправедливостите и почти невъзможните условия за живот в лагера. Но смъртта дебне отвсякъде и безмилостно повлича своите жертви една след друга.
Книгата наистина е вълнуваща и ценна като спомен за една необикновена жена и майка, осмелила се да се опълчи срещу нацистките престъпления и да вдъхне надежда на стотиците малки душици в лагера. От време на време усещането е за тежест, която смазва всякаква логика и кара читателя да осъзнае цялото зверство с всичките си сетива, че това е немислимо и няма място в човешката ценностна система. Има ли радост сред това поле на смъртта? Невероятно е човек да си представи малките радости, които си доставят смъртниците. Наистина има моменти в книгата, които изглеждат изфабрикувани – някак сме свикнали да търсим само най-лошите събития и най-тежките изпитания, свързани с темата. Но Ескобар е показал и човека, и демона. Наистина силна история!
Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5
Книжен Петър 