Усещане за живот
Андрей Макин беше енигма за мен до съвсем скоро, един призрачен образ, чиито книги сякаш бедстват зад по-популярните Гари и Шмит. Но трепетното очакване за нещо ново и предизвикателно пося в мен съмнението, че не обръщам достатъчно внимание на детайлите, когато подбирам непознати за мен автори. Тревожното предчувствие, че съм пропуснал нещо веднага ме заля и започнах с откъс от последната му преведена у нас книга. Не беше тръпчив вкус, а някаква мощна и притегателна сила на изказа, неизвестността на приключението и тревожните времена по времето на Сталин. От някъде извираше свобода, но приклещена зад превзети от демони земи, едно църцорене, което едва напоява безкрайната тайга и се опитва да покълне в преклонените глави на лагерниците. Това е различен свят, който се стреми всячески да оправдае съществуването си. Но има и още, което „Архипелагът на един друг живот“ („Леге Артис“, 2019, с превод на Красимир Кавалджиев) ми показа. След последната страница нямах сили да пиша, усещах тревожността на времето, стремежите и борбата за признание като неведоми сили в бушуващ океан и ми се искаше да потърся един друг живот, на Елкан и Павел Гарцев.
Макин ни връща в края на сталинските години, в едно пречупено общество, сред заповеди, гонения и страдание, сред страх, гняв и предателство, сляпо следване на идеите на режима, който произвежда безсмислени идеали и погребва души. Наоколо е надвиснал страхът от ядрен апокалипсис, не много време след разрушаването на японските градове. След множество неприятности и проблеми, войникът Павел Гарцев попада в отряд, който трябва да залови „враг на народа“. Водач е капитан Лускас – безсъвестен палач на режима, придружен от няколко безутешни кариеристи, търсещи признание. Всички са с различни характери, но в името на дълга хайката ги сплотява. Дните минават, а настървението е все по-голямо. Но има нещо, което режимът не може да предотврати. Павел започва да разбира онази стихийна потребност, която го води единствено в бездната на злото. Идеята се закотвя в съзнанието му и го променя завинаги.
Въпреки темата на романа, Макин не следва само онази грозна съдба, която пречупва всичко човешко по времето на Сталин. Идеята избуява постепенно, превзема мислите и създава един особен поглед към вътрешния свят на героите. За един момент сцените напомнят на нелепа трагикомедия, истинска налудничава гротеска, която се крепи на човешките слабости и страсти, но и отсява достойнството, което всички искаме да намерим. Свободата е един друг живот, казва Макин.
Със сигурност ще прочета и нещо друго от Андрей Макин. Впечатленията са ми отлични.
Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5
Книжен Петър 