„Игра на непознати“ на Питър Гадол

Следвай, за да разбереш

1-217500_b-002   След поредицата сериозни, тъжни и забавни книги, реших да превключа на трилъри. „Игра на непознати“ („Millenium“, 2019, превод на Маргарита Терзиева) ми изглеждаше подходяща, заради малкия си обем и мистериозен сюжет, който доста ме заинтригува. Към момента не можех да си представя нещо по-маниашко от странна игра със стотици хора, решили да се позабавляват, навлизайки в личното пространство на непознати. Не е като да кажеш „здрасти“ и да подадеш ръка за поздрав. Явно в тези по-малко от двеста страници ще се вихри едно масово проследяване, като в някои от случаите ще има и луди глави със свой прочит на правилата. Всъщност действието се оказа монотонно, без изобщо да показва признаци на „освежаване“. Но пък идеята е много добра и води към едно мистериозно пътуване, към мислите и действията на хора, които допреди минута не са били от особен интерес за когото и да е, а и никой не би обърнал внимание на техния живот и навици, освен близките им и личните познати. Всеки все някога ще си зададе въпроси, свързани със средата, в която живее и хората, обитаващи това пространство. А може би има други причини.

   Ребека е една от податливите на внушения, жена с неясни принципи, но винаги готова да следва сляпо подадените ѝ възможности. Човек веднага би решил, че е слабохарактерна и се оставя на течението, което не винаги я отвежда в очакваната посока. Един психолог би видял някакъв често срещан проблем, който ѝ пречи да бъде по-сериозна и целеустремена. Неусетно в живота ѝ се появява Езра, но връзката им е от странните, без да задоволява и пълна с противоречия. Не се знае кой е виновен, но е явно, че от този мъж тя не може да получи кой знае какво. Един ден той изчезва и Ребека е принудена да започне „игра на непознати“, в опит да открие истината за действията на приятеля си. А играта се оказва далеч по-вълнуваща за ветераните в нея. Но каквото и да става всъщност, Ребека се оказва в най-неизгодната позиция.

   Не очаквах такъв сюжет да ме доведе до разочарование. Има едни „бесни“ трилъри, които са дотолкова изпипани, че човек дори да не е почитател на този жанр, намира достатъчно интрига, за да се вкопчи здраво в действието. Тук липсва наистина много. Ребека разказва от първо лице и се впуска в едни страшно банални нейни си истории, които бързо омръзват, макар тук-там нещата да понамирисват на съспенс. Криво-ляво Гадол изплита разни мрежи, като по-скоро отегчава, отколкото да приковава вниманието. Нищо забележително не видях, но това може да идва от личните ми изисквания. А идеята изобщо не е лоша. Дано следващият трилър да ми хареса повече.

Оценка от Книжен Петър: 2.7 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s