Драмите на миналото
„Мираж 38“ („Персей“, 2019, с превод на Росица Цветанова) ми изглеждаше страшно привлекателен роман – тревожен, заради позиционирането си на прага на Втората световна война и любопитен, заради географската посока, към която води: Финландия. Интересна е ролята на тази северна държава, воювала и срещу руснаците, и срещу германците. Но темата в романа се оказа по-размита от очакванията ми. Малко преди Хитлер да направи своя първи ход, героите са се заели със своите драми, които обикновено спохождат живота на наранените, умислените и своенравните. Не разбрах дали идеята на Вестьо е да напише нещо за финландската душевност и трудните времена, през които населението минава, или просто правдив роман за противоречията в живота. Тук се водят разговори за всичко, без видима посока, каквато всеки би очаквал от накратко изведения сюжет. Може би това е книга, която биха разбрали само скандинавците и любителите на военната история. Самият аз очаквах повече пространство за образ като Матилда Вийк и нейната драма в живота. Но Вестьо не ровичка много в раната, макар до края на книгата да се случва нещо като развръзка.
Там са тревожната Матилда Вийк и безкрайно сложният по характер Клас Туне. Тя е бягащата от крайно драматичното си минало, а той – типичен кариерист, човек с личната свобода да постигне много, макар в повечето случаи да се оставя на течението. Тя е секретарката, той е шефът. В центъра е клуб „Сряда“, който събира различни характери и идеи. Темите се редят една след друга, за да поставят въпроси и да получават отговори. Тук идеята бавно изкристализира, макар че Вестьо набляга по-скоро на драмите във финландската душа, насред безпътицата и очакването настъпващата война да се превърне в чудовищен катаклизъм. Неусетно разбираш онази причудлива страст у хората, които се опитват да поставят себе си като късче от пъзел на масата на историята. Всички онези теми за съдбата и решенията, от които зависи на коя страна ще застанеш и какви ще бъдат последствията. Но всичко е някак чуждо и трудно проследимо, сякаш целта на романа е да пробужда вълнения само на местно ниво.
Не останах особено впечатлен. Вестьо е многословен и често прескача от тема на тема. Романът изгражда една обширна картина, която постоянно се дорисува и расте във всички посоки. Все пак започваш да опознаваш личности, вглеждаш се в мечти и провали, срещаш се с драмата на времето и следата, която Финландия е оставила в архивите на историята. Но съвсем не съм разочарован, че прочетох книгата. Просто бих сложил една малка въпросителна.
Оценка от Книжен Петър: 3.6 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 