„Трябва да поговорим за Кевин“ на Лайънел Шрайвър

Бремето на сърцето

   Трудно е да се пребориш с книга, която от самото начало те изпълва с противоречия. Но тук противоречията са просто различни перспективи и изобщо не е лесно да заемеш страна, след което да въздъхнеш с облекчение, че определена ситуация е преодоляна. Тази книга е тест за пригодност към човешкото, емоционалното, онова нестихващо приобщаване към определени правила, и никой не е застрахован от грешна интерпретация, колкото и да подлага на анализ действията си. Макар в основата си сюжетът да илюстрира точно проблемът с масовите убийства в училища в САЩ, всеки читател би могъл вземе от книгата достатъчно и да преосмисли нещата за себе си. „Трябва да поговорим за Кевин“ („My Book“, 2019, с превод на Надежда Розова) е по своему жестока и безкомпромисна, толкова натурална и тревожна, че може лесно да премине граничната зона, където се помещава съвестта. А отвъд границата са инстинктите, от които почти е невъзможно да се разграничиш. Но истината е в подробностите, както би казал някой умел писател. Тук има много повече от една изповед. Книгата разгръща проблематиката до най-фините детайли и изисква отношение от читателите си. За мен беше изключително удоволствие да се потопя в тази психологическа оргия (не ме съдете за думата).

   Темата е за семейството, за всички надежди, проблеми и разочарования, за оптимистичното и деструктивното поведение, за самата връзка и произтичащото от нея. Дали всеки е готов да прекрачи в семейното гнездо с мисълта, че е готов да се бори за любовта и доверието? А отношението между майката и нейното дете? Кевин е от различните, онези с почти неестествено поведение. Дали една майка е способна да осмисли правилно случващото се, преди да стане прекалено късно. Шрайвър избира следствието, след като злото е сътворено и нещата опират единствено до спомените и изводите. Една майка поема именно по този път, решена да намери причината, която е довела Кевин до решението да действа според собствените си идеали и въжделения, но против цивилизования избор.

   Книгата прилича повече на дневник на изкуплението, искрена и провокативна, каквато психологията и социологията биха определили като „материал за размисъл“. Не можеш да не определиш Ива като сложен и противоречив обект за изследване. Че не всичко е цветя и рози, се разбира моментално. Дали майчинството е безплатна награда от природата или спечелена придобивка от цивилизацията? Отговорът би трябвало да е лесен, но не така изглежда в съвременното общество.

   Накрая бих казал, че изпитвам респект към този роман. Имаше и неща, които не ми допаднаха чисто литературно, но темата буквално ме превзе и не остана никакво съмнение, че съм възхитен. Имах идеи да развия всичко в подробности, но се оказа непосилен труд. Това са 550 страници, а ги изчетох като да са хиляди. Бавно и напоително четене беше. Определено заслужава гореща препоръка.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Book Adventure Club