„Погубеният свят“ на Том Суетърлич

С поглед към края

1-221107_b   Пътуването във времето е сладка тема във фантастиката и не е необходимо много време един читател да развихри въображението си в тази посока. Но към този момент бъдещето е в плен на мечтите, прогнозите и математическите вероятности. Несъмнено науката придвижва нещата с бързи темпове, но една машина на времето би била от полза за най-нетърпеливите. А ако не е необходима машина? Един поглед към необятната Вселена и теоретичните разработки на учените съвсем ясно показва, че нещата са пределно сложни и все още виждаме мъгла на хоризонта, въпреки честите „пробиви“ като знанието за квантовата механика, черните дупки, тъмната материя и енергия и гравитационните върни. И тук не е необходимо да си измисляме, защото всичко наоколо се подчинява на определени правила и закони. Просто ни трябва повече време. Том Суетърлич отива доста напред в художествен аспект, с което „Погубеният свят“ („My Book“, 2019, с превод на Надежда Розова) придобива ореол на магнетично четиво, подходящо за по-напредналите с материала. Криминалният елемент е особено удачен, защото привнася една своеобразна подреденост, докато учените се опитват да усложняват сюжета със специализирана терминология. 😁 

   Суетърлич е избрал 1997 година като отправна точка, от която произтичат всички събития. Изглежда доста неща са били тайни, защото науката по това време вече си „играе“ с фантастични технологии, които позволяват пътуване и изследване на далечни светове, надникване в бъдещето и разбиране на фундаментални истини за Вселената. Кризата настъпва, когато става ясно, че след двеста години ще настъпи необратимо събитие, наречено Предела и някакви квантово-тунелни частици ще ликвидират човечеството веднъж завинаги. Опасността е достатъчно далече, но на никого не му е приятна тази перспектива. Тук се появява Шанън Мос, която е видяла и изпитала ужасите на Предела. През същата година тя е привлечена да работи над случай с масово убийство и изчезване на пряк свидетел. Вече е установена практика агент да бъде изпратен деветнайсет години напред в бъдещето, за да събере необходимата информация по разследването и да минимизира всички грешки. Но това е нож с две остриета, защото Шанън попада на нещо далеч по съществено, което приближава Предела до настоящия момент. Изглежда някой следва свой сценарий, а това повече от застрашаващо обстоятелство.

   Веднага се забелязва, че Суетърлич не се страхува от новите идеи по темата пътуване във времето. Най-хубавото е, разбира се, различният подход, за да се избяга от клишето, което е водещо от „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс насам. Освен, че е фантастика, романът е и криминален трилър, наситен с стряскащи описания на жестокост, мащабни сцени, сякаш излезли от един своеобразен Ад. Авторът доста сполучливо избягва познати прийоми, премахва бутафорията около сюрреалистичните сцени, минимизира вероятността читателят да „избяга“ от внушението и да се пренастрои към по-подходящи за себе си нива на поносимост. Всъщност романът е със сложна постановка, нещо изключително важно, за да приковава вниманието. Тук ще спестя доста от интересните подробности, за да получите дозата си фантастика без подготовка. Определено препоръката е гореща.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Asya’s Adventures ORL
Аз чета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s