„Страшни приказки за мрачни вечери“ – книга 2 (съставител: Алвин Шварц)

Странни, страшни и всякакви други истории

   За разлика от първата част, която възприех полусериозно и с любопитство, втората ми се стори просто забавна, а и приятно допълнение между жанровите ми забежки. Алвин Шварц отново има какво да предложи като съставител, а пък Стивън Гемъл неустрашимо следва вече наложената колекция от причудливи илюстрации с новата си порция. Декорирана по този начин, малката книга изглежда наистина великолепно. „Страшни приказки за мрачни вечери-2“ („Сиела“, 2019, с превод на Паулина Стойчева Мичева) продължава да ми напомня за времето, когато през тъмните части на денонощието, увит като пашкул, изчитах доста мистични и паранормални разкази, чиято поява солидно раздвижи книжния пазар в началото на деветдесетте години на миналия век. Бях си доста впечатлителен и възприемах всички страхотии с подходящите вълнения и емоции. Всъщност „Страшни приказки“ са особен вид истории, които имат някаква причина за появата си – като части от легенди и градски фолклор. Проследяването им до първоизточника си е дълга и усилена работа, затова е похвално наличието на „извори“ в края на книгата. Честно казано някои не правят особено впечатление, но други са поднесени подобаващо.

   Част от позитивните неща тук са в селекцията и групирането по тема. Наред с призраците и принципно мъртвите 😁, има разни типове със странно държание и чистокръвни маниаци. За да се допълни този разкош, са добавени „сценарии“, разказани от първо лице, чиято цел е да уплашат някой приятел от компанията или случайни хора. Винаги успявам да си избера любими, така че бих споменал „Някой падна от мачтата“, „Барабанът“, „Великолепната наденичка“, „Леглото до прозореца“, „Лошата новина“, „Гробищната супа“ и „Кафявият костюм“. Във всички истории водещи са страхът и изненадите, което предполага и приятно прекарано време за страничните наблюдатели. 😄 Ако се захващате с тях, по-добре да сте наясно с основната им цел.

   Тревогата ми, че ще се отегча при четенето, не се оправда. Ясно защо е тази популярност на книгите сред младежката аудитория в Съединените щати. Ако искате да разберете с от какво и с какво се плашат хората, това е първият избор. Аз не мога да критикувам нещо, което е резонна част от ъндърграунд културата и забавлява човечеството от хиляди години, а и съм съгласен да чета подобни страховити истории, така че тук вдигам палец и започвам да мисля за третата книга.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Други ревюта:

Книжни криле