„Принцесата и гоблинът“ на Джордж Макдоналд

Чудните изпитания на една малка принцеса

1-222494_b-001   Въпреки по-ранните си издания, тази книга не ми беше известна. Но, както се случва обикновено, излизането на съвсем ново непременно възбужда интереса, особено когато е поднесено в пленителна опаковка. „Принцесата и гоблинът“ („Изток-Запад“, 2020, с превод на Стефан Георгиев) е абсолютна класика в жанра си и нямаше как да я пропусна. Освен това си имаме една сладка осемгодишна принцеса, чийто характер и изказ пленяват моментално, дотам, че дори не бих я свързал с епохата, в която е написана книгата (1872 г.). Преводът определено е осъвременил до известна степен оригинала, но това никак не намалява удоволствието от четенето. А приключения и забавни ситуации не липсват, включително толкова привлекателните за хлапаците борбеност и критични моменти. Абсолютно съм сигурен, че любителите на фентъзи жанра, независимо на каква възраст са, ще оценят подобаващо Джордж Макдоналд и неговото влияние над цяла плеяда по-съвременни писатели. Така или иначе, имаме една любопитна приключенска история, съчетала в себе си всичко необходимо, за да поддържа интереса до последната страница. 

   Историята започва точно като приказка. Осемгодишната Айрини е от благородно потекло, но това не ѝ пречи да се наслаждава на детските си мечти, изпълнени с вълшебства, приключения и… страхове. Деликатното момиче не живее в самия дворец, а в голяма и спретната къща, в която, както всеки би се досетил, има и по-стари помещения, останали пренебрегнати през годините. А това е прекрасно, защото винаги ще съществува вероятността някой да се изгуби. 😉 В кралство, където тук-там се намират гадинки като гоблините, нещата със сигурност са по-сложни, особено за пазителите на една принцеса, и най-вече за нейната дойка. Лути наистина има причина да е притеснена, но пък сприхавостта ѝ не е от особена полза.

   Един ден Айрини се озовава на непознато място, където я очаква… някой. Тайнствената особа е като Ангел-хранител и няма намерение да остави момичето на произвола на съдбата. На сцената се появява и Кърди, дванайсетгодишния син на миньор, който също се труди наравно с баща си и изобщо не предполага, че скоро ще трябва да впрегне всички сили в борбата с обитателите на мините. Гоблините ли? Те също имат своите притеснения, но не заради странните си домашни любимци, а от все по честите си срещи със съседите отгоре. Ако нещата станат прекалено непоносими, кралското им семейство има план – да превземе „горния“ свят и, ако не друго, да го ползва като… външен клозет. 😄

   „Принцесата и гоблинът“ е прекрасна история за добротата и вечното ѝ стълкновение с лошите намерения. Със сигурност Макдоналд е работил много над героите, всеки един с причудливите си постъпки и настроения. Малката и съобразителна Айрини, самонадеяния Кърди и неговата младежка упоритост, самомнителната Лути… И вълшебствата, чрез които една приказка се превръща в неизразимо удоволствие за читателите си.

   Историята на Айрини и Кърди си има продължение. Надявам се скоро да мога да го прочета на български.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s