„Страшни приказки за мрачни вечери“ – книга 3 (съставител: Алвин Шварц)

Страхотиите продължават

1-222062_b   До скоро не бях сигурен дали ми се четат и трите сборника, но номер 2 ми хареса повече от предния, та затова отделих още час и половина за последния. И добре стана, че продължих. Страшни приказки за мрачни вечери-3“ („Сиела“, 2019, с превод на Паулина Стойчева Мичева) си беше истинско удоволствие до последната страница. Дори приложението накрая добави немалка доза удовлетворение. Ако типичните хорър разкази и романи водят директно към авторовото внушение, то странните истории, предавани от уста на уста (с неизвестен произход в повечето случаи), „гъделичкат“ съвсем други сензори. Мисълта, че тук-там би могло да има зрънце истина, носи повече потенциал и желание у читателя да продължи по веригата към следващите слушатели. Особено податливи са тези, които вярват в паранормалното и странните съвпадения. Наоколо има доста „пробуждаща“ литература по темата. А някои просто обичат страшните истории и търсят удоволствие в четенето им. Аз съм почитател още от началото на деветдесетте, когато регулацията в книгоиздаването изчезна като призрак на дневна светлина и кориците на книгите взеха да придобиват доста ексцентричен вид вид. Затова ми е ясно, че Шварц и Гемъл са напълно сериозни в делото си, което осъзнават и издателите, решили да предложат тези специални издания. 

   В третата част историите стават още по-любопитни. Бих изключил тези, които са като „игри за плашене“, защото никога не съм ги практикувал и практически нямам интерес към тях. Сигурно всеки е чувал за деца, отгледани от животни. Е, няколко истории илюстрират нагледно това. Няма как да минем без призраци, чиято поява е представена по най-разнообразен начин. Следват плашещите същества, които всяко въображение може да направи съвсем ужасяващи. Има полтъргайсти, вещици, дори обикновени убийци… И самата Смърт, без която нито една история не би могла да постигне силния си ефект. Определено ми допаднаха „Просто великолепно“, „Бес“, „Харолд“, „Стават такива неща“, „Момичето вълк“, „Може би ще си спомните“ (която има чудно допълнение в приложението накрая), „Проблемът“ (била истинска история) и „Някакъв проблем ли има?“. Гарантирам, че случващото се в „Не, благодаря“ съм го преживял лично. 😅 Наистина е стряскащо, когато непознат иска да ти продаде ножове, като ги държи и поглажда по определен начин.

   Ето че последната книга е приключена. Добра идея на Алвин Шварц да събере няколко десетки странни истории и градски легенди. Потенциалът им лесно се забелязва в книгите на популярни писатели, начело със Стивън Кинг. Както се казва, всичко идва от страховете на хората и все ще се намери някой да поразкраси сцена или ситуация. Имам идея къде да потърся още истории, така че ще си доставя допълнително удоволствие.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

В поредицата:

„Страшни приказки за мрачни вечери-1“
„Страшни приказки за мрачни вечери-2“
„Страшни приказки за мрачни вечери-3“

Други ревюта:

Книжни криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s