„Марсианската стая“ на Рейчъл Къшнър

Извън релсите на живота

1-221927_b   Тъмнина, пропаст, илюзии… Вече не можеш да решиш какво да правиш с живота си, защото е останал извън настоящата реалност. Но поне трябва да опиташ. Въпреки всичко. Романът на Рейчъл Къшнър е ограден с решетки, героите са оковани към своята съвест и илюзии, а демоните са насочили дула към телата. Това е затвор, в който правилата са написани и не подлежат на обсъждане, а мислите рикошират в бетонните стени и изгубват смисъл. Точно това е „Марсианската стая“ („Кръг“, 2019, с превод на Василена Мирчева) – книга за провалените и тяхната съдба в американските затвори. Сюжетът сякаш не предвещава нищо по-различно от всички останали по темата, но внушението е друго. Този текст разширява границата, позволява да усетиш тревожната истина и лично да съдиш героите, да приемеш или да отхвърлиш тяхната версия. Къшнър възвръща спомените, а те полепват като дамга по телата на осъдените – печат за пригодност или непригодност. Ужасяващо е как животът престава да има онзи смисъл от философските трактати, с онова вечно лутане, което изгражда ценностите и оформя личността. Във всеки момент се опитвах да осъждам, да претеглям, да излагам собствените си доводи, да търся възможните решения за себе си. Реалност, от която не можеш лесно да избягаш.

   Тя е Роми Хол, осъдена до живот за убийство. Живяла е в свят, който бързо я повлича в ъндърграунд средите, където наркотиците и платената любов са стандарт, а връзките се основават на случайни забежки или лъжливи емоции. Къшнър навлиза дълбоко в спомените ѝ, докато тя излежава безкрайната си присъда. Малкият ѝ син е далече, останал в миналото, но е и глътка надежда, че не всичко е било безсмислено. Светът вече не е кълбо, а затворен лабиринт, изпълнен с капани и жестокост. Обаче Къшнър не следва определена линия. На такова място се случва един наситен със събития живот, където и най-баналните действия са предпоставка за бурни развръзки. Постоянно имах усещането, че всичко има свой смисъл, че героите са повече от осъдени и захвърлени в блатото на историята.

   Романът е пълен тревожни детайли от живота зад решетките, но и показва обстановката около съдебните процеси и критичните решения, зад които стои една не толкова съвършена система, с всичките ѝ претенции за непогрешимост. Тук бих направил една съпоставка. Извън затворите е изключително силна демонстрацията за равни права, но вътре в тях съществува разделението по различни признаци между самите затворници, точно такова, каквото би довело до неприятни последици. Не мога да не призная, че, докато четях, се вълнувах за всичко случващо се. Колоритните образи оставяха съвсем ясна следа.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s