„Творецът на ангели“ на Стефан Брайс

Кръстът на твореца

1-654323456543   Когато стане дума за наука и религия, поставени в едно изречение, въпросите избуяват като плевели и покриват плътно всички човешки инстинкти, емоции и въжделения. Това са въпроси, чиито отговор блуждае вечно в пространството, провокирайки обосновани и необосновани твърдения. Зависи от гледната точка. Погледът на Стефан Брайс е насочен към моралната страна, отключвайки бесовете на човешката природа, там, където се водят най-яростните битки, където ценностите на цивилизацията изпращат тревожни сигнали, че нещо не е наред и предвещават един своеобразен научно-религиозен апокалипсис. „Творецът на ангели“ („ICU“, 2019, с превод на Мария Енчева) не обхожда спокойно това „кърваво“ поле, а се насочва към центъра, където битката е най-свирепа. Идиличната обстановка в началото на този роман рязко контрастира с мащабите на идеята, но затова пък пътят нататък е трънлив и пълен с капани. Не мога да избягам от усещането, че книгата е прекалено важна, за да я пренебрегна с лека ръка. Усещането е за лабиринт от емоции, които преминават като буря и посипват осколки, принуждавайки ме да покрия главата си с ръце. Описаното от Брайс има сложната задача да претегли доброто и злото, модифицирайки ги чрез гледните точки на науката и религията.

   Виктор Хопе е лекар и  учен идеалист, протегнал ръка към тайните на зачатието и възможностите, които може да му предостави науката, но честите сблъсъци с академичната общност бързо го изпращат в изгнание. След двайсет години на върха на кариерата си, той се връща с трите си деца в малкото селце Волфхайм, за да продължи изследванията, които могат да пренапишат медицинските учебници. Там попада на задружна религиозна общност, чиито ценности се преплитат с дълбоко вкоренения им респект от Божието писание. Почти веднага плъзва слуха, че нещо не е наред с д-р Хопе и неговите деца. Малко по малко вечно подозрителните жители привикват към странностите на пришълеца и решават да му гласуват доверие като пациенти. Поне докато изпълненото с проблеми минало на доктора не излиза от забвение.

   Брайс е директен и подробен в опита си да очертае проблемите, които клонирането поставя на масата. Героят му е необичаен, изтъкан от гениална лудост, дамгосан от Синдрома на Аспергер, без възможност да се измъкне чист от генетичната си предразположеност, чийто корени бавно, но сигурно го превръщат в един своеобразен Франкенщайн на неговото време. „Творецът на ангели“ е кощунствено богат роман, наситен с тревожни въпроси, които обладават като демони и стряскат с потенциала си да променят човешката психика. Не се наемам да акцентирам на по-важните сцени, защото има опасност да стресирам по-лабилните читатели. Опасността не е в правдивото писане на Брайс, а в реалните проблеми, които разглежда. Но си го причинете, непременно.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Аз чета
Книголандия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s