„Далечни плавания“ („Избрани произведения“, том 2) на Борис Априлов

Светът е морето

   Ако съдбата ти е свързана с морето, няма как в един момент да не потеглиш към далечния хоризонт. За Борис Априлов това е пътуване  към човешкото и интимното, където прозренията се крият зад всяка вълна и не са достъпни само за пътешествениците. Но трудно се навлиза в този свят без усещането за принадлежност, без търпеливата отдаденост, която човекът на морето излива от себе си, сякаш самото то живее в него. „Далечни плавания“ непредубедено посреща всеки ентусиаст, готов да поеме по вълните, екипиран само с ума и мечтите си. Това са разкази и повести с особена сила. Както стана и при том първи („Великата суета“), навлизането в тази Вселена разширява хоризонтите и доставя удоволствие от приключението. Аз съм удивен колко умело всеки един сюжет запълва празнините и се прикача към общото пространство, там, където стихията на живота не търпи посредственост и егоизъм. Отново съм изненадан от пълнотата на характерите, наситените чувства и динамиката. Априлов има закалката да представя убедително, не само защото повечето събития са с биографичен нюанс, но и защото той винаги присъства с притегателния си стил на разказване.

   В този том започва с първите му три сборника с разкази от 1963-69 година. „Морето е на всички“, „Докосване“ и „Есенни дюни“ проектират една въздействаща символика, осъзнаването за принадлежността на автора към живота до морето. Атмосферата е приятна, отпускаща, персонажите са специфични, участници в драмата на морския живот със своята непринуденост и важни решения. Винаги съм бил убеден, че хората, чиито живот е тясно свързан с морето, сякаш живеят в една друга реалност, ненаситни владетели на приключението, със закалка на пирати. Тук особено вълнение ми дадоха „Родина“, „Тихо море“, „Морето е на всички“, „Девет мили нежност“, „Пазачът на пъстървите“, „Шоколад за шест пенса“, „Проникване“, „Млечният сок на нощта“ и „Началото на сезона“. Прави впечатление, че Априлов е открит и обстоятелствен, без да дразни. Учудвам се на усета му към характерите, независимо дали си има работа с претенциозни или „тихи“ герои. Читателят е провокиран да мисли и изживява всеки един момент, поставен в центъра на събитията. Имам чувството, че на Априлов никой нищо не може да му забрани – с каквато и тема да се захване, изглежда истински и неподправен.

   С особено чувство пристъпвам към повестта „Далечно плаване“. Може би това е само една любовна история, чиито очертания не стигат по-далеч от трептящото мъжко сърце и обгрижваната с илюзии дама. Представете си поканата за пътешествие до тих и самотен остров. Единствената мисъл, която витае в младежкия ум, е чудатата привлекателност на любовната треска. Но Априлов не следва идеалистичните копнежи с притворство и завоалираност, а търси вълната, която залѝва ума и обърква чувствата. В „Плаващата мансарда“ се отдава почит на „Ахасфер“, яхтата на мечтите, която следва живота на Априлов и претворява неговата принадлежност към морето. Едва ли има по естествено нещо от това да се стремиш към своя собствена хармония. В този текст писателя отдава дължимото на дълго чаканата половинка от себе си. Романът „Овъркил“ е нещо различно. Яхтата „Психея“ се оказва начинът да се вгледаш „навътре“, да зададеш въпросите и да потърсиш отговорите. За мен този текст е неописваем, специфичен, труден за преглъщане. Но не защото е сложен, а заради тежестта на внушението.

   Голям е светът на Борис Априлов, несъмнено. Имам още много материал за опознаване, претворен в разкази, романи и пиеси. Със сигурност този автор трябва да се чете и препрочита.

Оценка от Книжен Петър: 4.6 / 5