„Цял един живот“ на Роберт Зееталер

Мисията на живота

1-243058   Животът, който живеем. Стъпки, посока, цел. Едва ли е достатъчно това описание, за да ни послужи като елегантна формула в центъра на едно съществуване. А може би не разбираме основанието за тези няколко думи. В много книги животът сякаш цъфти от събития, поднесени в достатъчно прецизна форма, та чак човек да поиска да го изживее на мига. Толкова е вълнуващо и пълно с предизвикателства. В „Цял един живот“ („Аквариус“, 2018, с превод на Даря Хараланова) стъпките са тихи, посоката е някъде зад завоя, а целта е удовлетворението. Дали това не е просто съществуване? Но все пак Зееталер не пише формули, а между раждането и смъртта има достатъчно признаци на живот. В началото идеята ме притесни, направи ме страничен наблюдател, който е принуден да разчертае една схема и да нанася важни дати и събития. Но книгата се оказа по-деликатна, по начин, достоен за единствения основен персонаж вътре. Но всъщност тишината не е посредственост, посоката не е игра на вероятности и целта не е в капан на съзнателната необходимост. Не му съчувствам, защото той постига хармонията, необходима за признание, че е доказал своята пригодност и може да избира съдбата си. 

   Животът е обикновен. Андреас Егер го пресъздава стъпка по стъпка, сякаш недоловимо за всички около него. Той започва в малко алпийско селце, където суровата природа стеснява кръгозора на местните жители и ги принуждава да приемат делничното си съществуване. През 30-те години чистите и красиви планински върхове привличат инвеститори, готови да превърнат селцето в курорт. Животът на Егер поема през трудното детство под сянката на строгия господар на дома, преминава към възмъжаването и борбата за лично достойнство. Сякаш самотата е самодостатъчна, но примерите за смисъл не го изоставят. Зееталер гравитира около тихата надежда на Егер да подреди и осмисли съществуването си, да избере работна среда и да погледне на любовта с други очи. Скоро войната ще „пролази“ в мислите му, достатъчно преситена с възможности.

   Зееталер акцентира върху смъртта. Неговият герой я среща непрестанно по пътя си, но определено не я разбира. Тя дебне зад нещастието и суровата действителност, препречва пътя му, оглежда се в лицата на околните. За неговото линейно съществуване тя не е предизвикателство, нито носи страх. Особено е усещането, когато Егер започва да осмисля тленността и своята „претенция за живот“, когато „претегля“ собствената си идентичност, скрита зад удовлетворението.

   Тази книга позволява да се правят интерпретации. Накрая всеки би направил съпоставка с онова, което го определя. Наистина любопитна книга.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Литературни разговори

2 мнения за “„Цял един живот“ на Роберт Зееталер

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s