„Бегуни“ на Олга Токарчук

Пътуване навън и навътре

1-4567654345   Това е една от малкото книги, които не разузнах в подробности предварително. Вслушвах се в някои коментари и все не намирах причина да започна. Направи ми впечатление „роман пътешествие“ и „книга за любопитството и любознателността“ от задната корица, но бях сигурен, че това е само рамка на съзнателното ми търсене, типичното претегляне на думи и изрази, сякаш очаквах книгата да закопчае белезниците и лесно да ме разходи извън обичайната действителност. Все пак се оказах в капан, капана на лутането и търсенето на смисъл. „Бегуни“ („ICU“, 2019, с превод на Силвия Борисова) няма „твърда основа“, тя следва движението на телата в безвременно и почти безпространствено пътуване, а късовете от събития и сцени не се нуждаят от логическа връзка. Поне на пръв поглед. Това се оказа бягство от статичността – мислено, изпълнено с тревожност, което не се ограничава само в търсенето на смисъл, а преброжда темата в психоаналитичен контекст.

   Още в първите страници разказвачът описва околното „съдържание“, нагласата си към света и причините за това пътуване. „Историята на моите пътувания е история на недъга. Аз страдам от симптом… признаците са следните: привлича ме всичко развалено, несъвършено, белязано то някакъв недъг или недостатък, разстроено. Интересуват ме най-елементарните форми, грешките в процеса на сътворението, улиците без изход“. С така подготвения багаж от „тяло“ и „пътуване“, Токарчук ни праща на обикновени и необикновени места, преди и сега в координатата на събитията. Шифърът остава тайнствен, сякаш всички пътници преминават през солидна преграда, за да намерят себе си. Историите се преплитат и отдалечават смислово, но самото лутане изненадва с нови открития и всяко навързване на факти приближава четящия към философската идея на бегуните, чиито библейски страх от злото ги принуждава да са в постоянно движение.

   Тялото. Безкрайно е интересен погледът към „реквизита“ на пътуващия. В един насочен към физиологичната вселена, Токарчук върви по дирите на изследователите на тялото – анатоми, балсаматори и пластинатори, чиито системи за съхранение на естественото и причудливото се сблъскват пряко с библейското начало, в опит да преборят тленността, съхранявайки препарати (обработени части от тяло) в личните си сбирки. Това пътуване ми беше безкрайно интересно, дори преосмисли първоначалните ми търсения сред страниците.

   „Бегуни“ е особена и богата книга, задвижващ механизъм от събития и личности, поставени в матрицата на вечното движение. Не мога да се отърва от мисълта, че съм пропуснал много по време на четенето. Бих изпаднал в безкрайни разсъждения тук, ако се опитам да събера вариациите на личните си впечатления. Обяснението е просто: трябва да я прочетете, за да навлезете в спецификата. Въпросите така и не свършват. Може би никога няма да свършат.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Литературни разговори
Под моста
Библиотеката
Култура

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s