Войната на токовете
Краят на XIX век е изпълнен с толкова много важни събития за науката и литературата, че ме привлича неудържимо, и, естествено, бих прочел почти всяка историческа книга, позиционирана като действие в този период. Ако съм имал някакви съмнения относно „Последните дни на нощта“ („Orange Books“, 2019, с превод на Богдан Русев), то присъствието на такива ярки личности като Томас Едисън, Никола Тесла и Джордж Уестингхаус ги изключиха съвсем от уравнението. Било е време на важни изобретения, бизнес империи и истински разцвет в западния модерен свят, чийто корени са избуяли и превзели напълно нашата съвременност. Макар крушката с нажежаема жичка вече да е наследена от по-съвършени нейни аналози, историята на появата ѝ не може да бъде забравена лесно. А епичната битка, получила името „Войната на токовете“, остава като пример за вечните сътресения около патентите и борбата за първенство в изобретяването и/или подобряването на иновативни технологии. Греъм Мур определено има защо да се гордее с книгата си.
По онова време нещата са изглеждали далеч по-съдбоносно, особено в Ню Йорк – градът на маститите предприемачи, трупащи колосални богатства с помощта на вихрещата се индустриализация. Нефтодобив, стоманодобив електрифициране, железопътно строителство, корабоплаване и т.н. са в ръцете на хитри бизнесмени, които използват цялата си налична енергия и влияние, за да докажат превъзходството си. И всичко това не минава без жертви, доста от които са просто пионки в цялата игра. Но друга енергия е напът да промени всичко. Електричеството отдавна не е дяволското проявление, което стряска обикновените хора. През 1888 година дъговите лампи и телеграфа вече са заели почетно място насред кварталите на Ню Йорк. Проблемът е, че още никой не е успял да замени газените лампи в домовете на хората. През последните години са издадени няколко патента, но този на Томас Едисън успява да даде най-сладките плодове, главно чрез наетите от него десетки учени и изобретатели. И всичко това – под вещото ръководство на Дж. П. Морган, притежателят на 60 процента на „Едисън Дженерал Електрик“.
Далеч по-стриктен е идеалистът Джордж Уестингхаус. Неговият екип изпипва всичко и държи на качеството, независимо от цената. Той обаче има проблем. Едисън го съди за колосална сума, защото крушките му нарушават патента. За да избегне дългата ръка на Морган, Уестингхаус се принуждава да наеме адвокат без практика – младия и амбициозен Пол Кревът. Доверието е нещо, което трябва да се заслужи и Кревът се надява това дело да даде епичен тласък на кариерата му. Въпросът е кой ще успее да вдъхне живот на нощна Америка. Естествено, тук може да помогне човек, чиято гениалност не знае граници. На сцената се появява ексцентричният Никола Тесла, който няма големи амбиции, но е пълен с идеи.
Макар да е под шапката на стандартен исторически роман, „Последните дни на нощта“ притежава истинска класа. Греъм Мур се е постарал да извлече най-доброто от биографиите на именитите изобретатели, заплитайки интригата с несъществени, но добре обосновани допълнения, за да изгради художественото си произведение. Хареса ми стриктното отсяване на важните моменти, без традиционно отвличащите вниманието странични линии. Мур съвестно е добавил важни бележки в края, за да обоснове всичките си решения относно фактологията и действието в романа. Образите на Едисън, Тесла, Уестингхаус и Кревът тук изглеждат реални, каквито са били по времето на „Войната на токовете“. Влюбен съм в тази книга и бих я препоръчал буквално на всички, независимо какви са интересите им. Това е живата история.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 