„Двойна игра“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 6) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Преследването на Черното сърце

1-34563333   С удоволствие констатирам, че поредицата за Сам Силвър все още набира скорост, което означава изненадващи нови предизвикателства и усмихнати хлапета. Всяка книжка е по стотина странички, заедно с илюстрациите, но пък е препълнена със събития, все едно чета пиратски роман на поне двеста години. Ако бях на десет, непременно щях да се почувствам като в кожата на Сам. „Двойна игра“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е сладка нова порция хитрости, смелост и битки, точно по вкуса на любителите на приключения. На Бърчет и Воглър наистина им се получава добре, макар поредицата да се състои от цели десет книжки и всички те да се нуждаят от солидна доза разнообразие. Е, дозата е напълно достатъчна и всичко изглежда от прекрасно по-прекрасно. Но едва ли самият Сам е очаквал, че новите му подвизи на „Морски вълк“ ще се отложат за неопределено време. Пиратите също не са никак доволни, защото корабът им е отнет в най-неподходящия момент. Ех, ако готвачът Питър Крадок не беше сготвил отвратителната си рачешка яхния. Да си отровен не е добре, още по-лошо е да си отровен и пленен едновременно. 😅 

   Както и в предишната книжка, Сам Силвър попада в центъра на неприятностите още със завръщането си на кораба. Този път нещата наистина отиват към тотален провал. Един от съперниците на капитан Блейд използва доста хитро временното неразположение на екипажа и нашите герои са пленени. Вина може да носи само некадърния готвач, защото нали именно те са най-страховитите пирати в Карибско море. Черното сърце и неговите подчинени злодеи с удоволствие разграбват всичко и прогонват екипажа на пустинен остров.  Има опасност „Морски вълк“ да бъде продаден и те никога повече да не го видят. Моментът за креативни идеи и решителни действия е назрял. Сам Силвър не чака втора покана и отново вкарва в работа тривековното си старшинство.

   Наред с всичко друго, поредицата започва да придобива епични размери. Животът на едни пирати може да бъде наистина интересен, пък и в онези времена не е било необходимо много, за да попаднеш на приключение. Като малък съм чел доста подобни истории, така че истински се забавлявам. Добавката на фантастичен елемент просто утроява удоволствието от четенето. Надявам се в следващите книжки всичко да продължи все така интригуващо и да има свежи идеи. Сега си отпускам малко почивка, за да обърна внимание на другите книги. Седмата обаче няма да закъснее много.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s