„Огънят на дракона“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 5) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Опасният остров

1-364433   Не е учудващо, че и самите пирати от 18 век са срещали трудности с поддържането на боен дух, не само хлапаците, които си мечтаят да пиратстват в 21 век. 😁 По онова време, преди триста години, е било трудно да се намери по-голяма свобода от това да изразиш недоволството си от богатите имперските кораби, натъпкани със злато и накити, пътуващи към препълнените хазни на кралските особи. Решението: стани пират! За момче като Сам Силвър това е възможност да изостави скучното ежедневие вкъщи и да последва приключенския си дух. Таен пират, но все пак пират, нали? Предстои едно наистина свежо приключение, в което опасностите са повече, отколкото килограмите на намереното съкровище. „Огънят на дракона“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) определено минава на по-високо ниво. Тук пиратите просто трябва да оцелеят, за да се надяват на дълга и ползотворна кариера в отнемането на съкровища. Бърчет и Воглър са наясно, че всичко би изглеждало прекалено лесно, ако няма малко горчивина. И не говоря за манджите на готвача Питър, които никой няма намерение да хапва с наслада. 😅 

   Днес е дъждовно, мрачно и неподходящо за игра навън, затова Сам Силвър решава да си направи още едно приключение с пиратите. Но и преди триста години времето също се оказва неподходящо. Опасността да се повреди кораба е голяма, което пък се случва наистина в най-неподходящия момент. Спасението е остров с мрачна слава, където обитава страховит дракон. Оказва се, че там живее и едно племе с по-интересни разбирания към природните сили. Част от пиратите са заловени и поднесени в дар на дракона, който трябва да се нахрани и да престане да тревожи туземците с „течния огън“ от устата си. Положението става наистина сериозно, когато Сам Силвър разбира какво всъщност се случва на острова.

   „Огънят на дракона“ е поредната добра книжка от поредицата. Бърчет и Воглър държат още козове в ръцете си, за да изненадат приятно хлапаците. Вече започвам да си мърморя: „Ако не намесен е Сам Силвър, пиратите отдавна да са се превърнали в храна за морските обитатели.“ 😃 „Морски вълк“ и капитан Блейд явно имат чуден късмет, защото момчето със сигурност е там по случайност, дори и самият Сам да не го вярва. Надявам се в следващите книги ромът да свърши и онези хубостници да се стегнат веднъж завинаги. 😜 А аз се насочвам към следващото приключение.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s