„Дневна красавица“ на Жозеф Кесел

Патология на страстта

1-216771_b   „Да се изложи драмата на душата и плътта, без да се говори еднакво свободно и за двете, ми се струва невъзможно.“

   През 1928 година тези думи на Кесел са значели далеч повече, предвид възраженията на читателите след публикуването на този роман. По своята същност той е еротичен и ясно обрисува щенията на тялото и терзанията на душата, сложно преплетени в битка за страстта. А страстта е машината на живота, която не изписва красиви символи, а наставлява с почти патологична ярост. Това е борба, наситена с чувства и емоции, чиято мощ може да възражда или срива. Идеята на Кесел в „Дневна красавица“ („Фама“, 2018, с превод на Мария Коева) е брилянтна, ако говорим за слабостта на тялото и ума, а онагледяването на това състояние няма как да бъде поднесено невинно. Точно затова романът има модерно звучене, макар езикът да е в плен на епохата си. Ако се вгледаме в детайлите, всичко говори за едно своеобразно болестно състояние – признак за слабостта на човешкото и силата на животинското, макар двете да имат общ корен.

   Историята започва съвсем невинно. Севрин е постигнала повече в личен план, отколкото много други млади жени могат да си мечтаят. Нейната връзка с известен хирург е красива и перспективна. Щастието е в любовта, а те двамата изпитват и чувствата, и страстта, които им показват нагледно, че не се нуждаят от нищо повече. Но Севрин изпитва и друго. „Вслушвайки“ се в тялото си, тя не намира онази удовлетвореност, която изпълва с доволство. В опит да намери начин това да се случи, тя разиграва сюжети, поети безрезервно от фантазиите, достигайки границите на садомазохистичните отношения. Решението е да потърси „лек“ в малък публичен дом, където получава и името Дневна красавица. Сюжетът би могъл да се завърти около безразборните контакти и стихийното търсене на сексуално удовлетворение, но Кесел намира по-интригуващ начин да отговори на поставените въпроси. Севрин се оказва и доста по-сложен образ, а изборите ѝ не следват установените правила.

   Първата част на романа е „тиха“ и непринудена, сякаш мистериите на сластта нямат силата да пробуждат достатъчно силни емоции. Това лъжливо спокойствие дори ме объркваше на моменти, докато осмислях типичните „префърцунени“ отношения от началото на двайсети век. Поне докато Севрин не поставя картите на масата. След преполовяването на книгата настъпва обрат. Наистина интересно решение на Кесел да създаде една малка буря, постигната с криминален сюжет и настъпващ катарзис. Беше наистина интересно преживяване.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s