Адолф Хитлер – демон и ангел
Фактите стоят като тежки окови върху полето на Историята, реални и непроменими. Хитлер е скъсан на изпита в Академията за изящни изкуства и не става художник. Хитлер навлиза в политиката и е избран да управлява. Хитлер води война за лични идеали и провежда Холокост. Хитлер губи войната и се самоубива. Това е част от реалността, която всички са приели, и всяко следващо поколение се запознава с тези събития. Всеки може да направи избор и този избор да предопредели бъдещето му. А понякога друг прави този избор за нас. Ако Адолф Хитлер беше одобрен и приет в Академията, нещата можеха да протекат по съвсем различен начин. Може би никога нямаше да има Втора световна война, нямаше да загинат десетки милиони и нямаше да има държава Израел. Шмит поема по разклонението и пише алтернативна история, в която късметът на Адолф Хитлер се усмихва и той влага своята енергия в рисуването – един Адолф Х., който се бори за своето бъдеще и започва да се отдалечава от човека, когото всички познаваме. „(Не)възможният Адолф“ (Леге Артис“, 2018, с превод на Зорница Китинска) дава предполагаем отговор на въпроса дали този тиранин, носещ същия емоционален и умствен багаж, е могъл да се развие в друга посока, какви биха били отношенията му с евреите и дали изборите му биха го направили друг човек. Представата за това необикновено трансформиране дотолкова се вклини в ума ми, че не можах да устоя и се бухнах право в центъра на тази невъзможност. А Шмит не прави това самоцелно. След хиляди прегледани страници с исторически факти, той моделира образ, основан на зависимостите, предопределили характера и решенията, които би могъл да вземе самият Хитлер. Две времеви линии, две различни съдби.
Може ли Адолф Хитлер да бъде обикновен човек? Това е той: Адолф Х., начеващ художник, който усвоява тънкостите на това изкуство под вещото ръководство на преподавателите. Има идеи, търси своя стил, навлиза в живота на художник сред художници. Той се бори с психологически проблем и дълбоко вкоренени сексуални задръжки. Докато в познатата ни реалност той изцяло оправдава своето несъвършенство и го впряга за лични цели, в алтернативната започва да търси изход и промяна в положителен аспект. Шмит се разпростира сред лабиринта от емоционални и физически изживявания, сътворява любопитни сцени с интимни отношения, гравитира около психологията на един затворен в своята черупка индивид, намира пътечки за описването на по-специфични състояния. Истинският Хитлер се бори с бедността, воюва, вижда несъвършенствата на заобикалящия го свят и кове своето бъдеще на диктатор. Адолф Х. се потапя в живот сред интелигенцията и бавно преодолява всяка изпречила се трудност. Шмит го среща и с Фройд, който се опитва да му помогне с новото чудо на психотерапията. Все интересни решения, за да видим един нов герой с нова съдба, и дори да го харесаме в един момент.
Романът в действителност е безкрайно вълнуващ. Съпоставката на двете алтернативи по изумителен начин показват докъде водят пътищата на разума, адаптацията, решенията и дори случайността. Ако проследим линиите и вникнем по задълбочено, можем да разпознаем своите лични страсти и надежди за бъдещето. Не, на практика никой от нас не може да бъде диктаторът Хитлер, но може да прави избори, които да го отведат на правилното място в правилното време. Признавам, че в дълги периоди се втренчвах главно в във връзките на алтернативния Хитлер и това ми се стори доста забавно. Но този роман не е само игра на вероятности. Ползата от четенето му е несъмнена, защото не се опитва да ни разграничи от едно чудовище. Така описан, Хитлер е „приземен“ до самото общество, до проблемите на обществото и общото ни съзнание.
В края на книгата е публикуван дневника на Шмит, в който той споделя причината за решенията си и дава насоки относно историческата фактология зад личността на диктатора. Доста любопитна част. Препоръчвам без съмнение.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 