„Последна спирка Аушвиц“ на Еди де Винд

Врагът на свободата

1-3456765432   „Виждали ли сте някога пиян човек да рита квичащо куче? Кучето започва да вие още по-силно и макар да е пиян, той усеща, че квиченето е основателно и е като обвинение срещу неговата жестокост. Човекът не е способен на съзнателно разкаяние, но жалният вой на кучето поражда чувство на неудобство, което той прикрива с още по-жестоко поведение. По-силни ритници, още по-силно квичене, докато накрая човекът рита кучето до смърт. Най-накрая то не може да го изобличи.“

   Книга като тази не се чете по начин, който да предизвика положително или отрицателно мнение, затова оценяването ѝ е безпредметно. През годините Еди де Винд всячески се е опитвал да запази автентичността на текста и тя да бъде публикувана без никакви промени и редакции. Тя е мемоар, важен от историческа гледна точка, пряко свидетелство за разрушителната страна на човешката природа в една от най-големите трагедии на 20 век. Словосъчетанието „Лагери на смъртта“ стои като дамга върху лицето на цивилизацията ни, а след края на нацистката окупация през Втората световна война придобива значение на Холокост – методично изтребление, чиято причина се основава на абсурдни „доказателства“, които не кореспондират с нищо нормално. „Последна спирка Аушвиц“ („Сиела“, 2020, с превод на Христо Димитров) е като архив на една срамна за човечеството страница, която ни напомня колко много още път има да извървим.

   Лекарят Еди де Винд попада под ударите на нацистката машина заедно с още милиони невинни само заради своя произход и убеждения. Той и съпругата му са откарани в лагера Аушвиц и стават свидетели на издевателства, които се описват и възприемат трудно сред общество, чиято мисия е да съхранява свободата като неоспорима ценност. Пишейки този мемоар, Еди де Винд вгражда собствената си личност в образа на затворника Ханс, в опит да осмисли адекватно случващото се с него по време на пленничеството в Аушвиц. Всички останали имена са на реално съществуващи хора. Но не само жестокостите на нацистите служат за основа на текста. Описана е една вечно „подхлъзваща“ се надежда, вградена в съзнанието, едно търсене на воля, която да съхрани човешкото насред ада на мъченията, експериментите и екзекуциите. В психологически план това е затворено общество, което трябва да се справи с определени предизвикателства. Еди де Винд го разбира напълно. Разбират го и онези, които се опитват да защитят освен себе си и другите, независимо от последствията. Едни от най-силните моменти са описаните сцени със съпругата му. Разделянето им в два различни сектора споява връзката им, принадлежността един към друг. Търсенето на смисъл е определящо за живота и именно това се проявява като действие при тези затворници. На другия полюс са нацистите и тяхната „обективна“ причина да извършват зверства. Прекрасно е изведена идеята за овластяването и психологическия ефект на това върху съзнанието на извършителите. Описаното от Еди де Винд се оказва не само пряко свидетелство за определени действия, а и причина за собственото му оцеляване впоследствие.

   Наистина съм респектиран от личността на Еди. Издателите на мемоара са се погрижили да внесат яснота около определени моменти и да ни запознаят по-подробно с живота му преди и след Аушвиц. Препоръката ми за книгата е гореща! Чели сме и знаем много за този тъжен период от историята, но това е текст от извора и заслужава да му се обърне внимание.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s