Войната и изпитанията
Вече лесно долавям различните нюанси в книгите, описващи концентрационни лагери. За кратко време изчетох няколко, което е съвсем в реда на нещата, след като наскоро имаше годишнина от освобождаването на Аушвиц. Тази е за съвсем друго място – концлагера за жени Равенсбрюк, но в основата си всички са пречупени през трагедията на едно варварство по време на нацисткия режим. Но е и доста повече. „Люляковите момичета“ („Изток-Запад“, 2018, с превод на Галина Величкова) е далеч по-обширна, търсеща и прецизна по отношение на сюжет, действие и развръзка. Преплитането на съдбите на Каша, Херта и Керълайн създава плътността, въпреки че последната има по-скоро „дистанционна“ роля, с всичките си различия и от позицията на „мисловен пратеник“, каквито са Съединените щати до нападението над Пърл Харбър. Несъмнено Марта Хол Кели е успяла да вникне по-навътре в проблематиката на онова време и да респектира с реалните личности, обитаващи произведението ѝ. От една страна е трудно да се отърсиш от художествената интерпретация, от друга пък те притиска фактологията, която настоява да изпитваш реални чувства и усещания, да почетеш тези почти забравени човешки съдби. В края на книгата има доста подробен отчет за реалността и фикцията в творбата. След прочита на тези няколко странички, самият роман започва да придобива далеч по-голямо значение.
Кели си е поставила за задача да проучи подходящите архиви, за да се вмести убедително в темата. Каша Кузмерик е от полско-германски произход и изпитва емоциите, през каквито преминава всяко младо момиче. Около нея и семейството ѝ Полша преживява истинска драма покрай заплахите на Хитлер и вероятността да се окаже сред първите подчинени територии. В тези няколко месеца Каша неусетно се включва в местното съпротивителното движение, ръководено вещо от вдъхновяващия Петрик, осъзнавайки всички опасности за нея и приятелите ѝ.
Херта Оберхойзер е от другата страна. Нейната амбиция е да получи така чаканото признание за своите способности в лекарската професия насред един мъжки свят, подчинен на нацистките идеали. От нея се очаква да бъде плодовитата майка на Райха, но нейната съпротива я отвежда в лапите на експерименталната медицина, където целта е да се изпълнят мечтите на диктатора.
Керълайн Феридей е прекалено далеч, отвъд океана, но се е посветила да подпомага нуждаещите се във Франция. Активната ѝ роля във френското консулство я поставя в центъра на събития, които ще ѝ наложат да впрегне всичките си сили за благото на страдащите.
По време на война светът може би се разпада, облян в кръвта на воюващите, но се създават хиляди други, малки и лични светове, на онези с тихите мечти, които са пометени от варварството на амбициозните диктатори. Кели е описала точно тях, с всичките им неволи и страдания, поставени пред свършен факт – една почти невъзможна за възприемане трагична развръзка. Но човек не може да живее без надеждата, каквито и проблеми да го навестят. Стряскащите експерименти върху здрави жени в Равенсбрюк стават още по-стряскащи, когато са поднесени през защитата на научния прогрес. В един момент се разкъсваш пред перспективата да оневиниш изпълнителите на зверствата, защото изпълняват заповеди или се опитват да напреднат в професията си. Но тук проблемът е в причината и конвейера с несправедливости, от които загорчава най-много. Идеята е омърсена от самото начало и ни кара да отречем всичко и да се опитаме да го заровим дълбоко. Точно това е страшното в спомена за невинните жертви.
Книга с мащаб, от онези с поглед в дълбоката бездна на нещастието, което се впива като паразит и те кара да бушуваш вътрешно, защото си ням свидетел на минали събития. Но пък именно това ни прави по-разумни и прецизни в действията.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 