„Трите тела“ („Земното минало“ – книга 1) на Лиу Цъсин

От физиката на Нютон до елементарните частици

  Необходимо е малко време насаме с англоезичната фантастика, за да навлезеш в проблематиката и търсенията на тамошните писатели. Дотолкова сме свикнали с нея. Но с китайската е по-различно, не само защото се случва достатъчно рядко да бъде превеждана на български, за да я разберем. Китайската история е древна и пълна с любопитни събития чак до съвремието, затова я има тази специфична нотка, когато „външен“ се опита да навлезе и разбере този особен свят на династии и открития. С издаването на „Трите тела“ („Колибри“, 2020, с превод на Стефан Русинов) интересът определено би се засилил. А и точно тази книга никак не е случайна. Ако решаването на Задачата за трите тела е достатъчно сложна за масовия читател на научна фантастика, си трябва точно един Лиу Цъсин, за да направи нещата пределно разбираеми и любопитни. За мен книгата си беше необикновено изживяване и с удоволствие бих препоръчал да надникнете, пък макар и с разбираемото напоследък съмнение. Само ще кажа, че намесата на Културната революция на Мао Дзедун, с цялата си невъзможност, доставя онази пъстра добавка, за да направи от историята нещо специално.

   През шейсетте Китай е в плен на абсурдните планове на Мао за „селска“ империя (мои думи), с всичките ѝ условности и проблеми. Културната революция тотално променя обществото, което трябва да навлезе в новата действителност. В тези времена израства Йе Уън-дзие, чиито баща учен е убит с обвинението, че е „реакционер“ и е пречка за налагането на новите идеи. Постепенно младата жена с интереси в астрофизиката намира начин да заобиколи пречките и да попадне на място, в което науката оцелява само благодарение на политическите интереси на властите. Докато не идва и най-голямото събитие в досегашната човешка история – Контактът.

   Четиресет години по-късно разработчикът на наноматериали Уан Мяо случайно попада на странна компютърна игра „Трите тела“, описваща свят, предначертан от непредсказуемото гравитационно влияние на слънцата си. В момент, когато науката в чистия си вид е „пусната“ на свобода след Културната революция, учените с тревога осъзнават, че може би всичко е безсмислено и фундаментите на физиката могат да се сринат безвъзвратно. Това „отчаяние“ може би е причината за многобройните последващи самоубийства. Или пък е намесено нещо много по-сериозно, чиито реалности карат властимащите да смятат, че е обявена война.

   Каква е тайната на „Трите тела“? Изненадващо, но Лиу Цъсин навлиза в наистина дълбоки води. Контактът е едно на ръка, но вълнуващата съпоставка с въжделенията и надеждите на два различни свята, поставя много по-важни въпроси относно бъдещето на човечеството и мерилото, което налагаме през цялата си цивилизована история. Може би темата за екологията и опазването на видовете напоследък да е претърпяла нелицеприятни промени в своя смисъл, но в романа на Лиу Цъсин всичко е представено с подобаваща яснота, без да се крие зад политическите настроения и нуждата да жертваме, за да оцелеем. Представете си свят, който се рестартира стотици пъти, за да се противопостави на природните дадености, и друг, в който средата е предпоставка за създаването на един своеобразен рай и спокоен поглед към бъдещето. Въпросите, вградени в от Лиу Цъсин в романа, наистина заслужават скорошен отговор. В това е величието на „Трите тела“.

   Както се казва, борбата продължава с пълна сила и в следващите два романа от трилогията. Тук науката е замесена с наистина любопитни теории и експерименти. Сега се чудя как ще дочакам излизането на следващата книга, но нека преводачът си свърши съвестно работата. Всъщност Стефан Русинов е направил един експертен аудиозапис със своите разсъждения относно „Трите тела“. Чуйте го тук.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Повече за Задачата за трите тела: тук.

Други ревюта:

Книголандия

Реклама