„Морското чудовище“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 9) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Опасности от дълбините

1-256543  Девето приключение чета, а поредицата за Сам Силвър все още ме вълнува. Вероятно подобни приключения ми влияят далеч по-малко, отколкото на хлапаците, за които са предназначени, но пък имам възможността да им ги препоръчвам директно и се възползвам максимално от това. Предпоследна книжка е, затова очакванията за епичност и изненади са доста повече. Е, тук удовлетворено се усмихвам, защото „Морското чудовище“ („Фют, 2014, с превод на Ирина Манушева) доставя всичко в доволни количества. Нашият герой Сам Силвър вече не е новак в пиратството и може с пълно право да носи името на прочутия си пра-пра-пра…дядо, кръстосвал Карибско море преди повече от триста години. Възможностите му стигат дотам, че и без приятелска помощ успява да се измъкне от всякакви невралгични ситуации. Не че не я получава от време на време. Тук той ще се подложи на най-голямата опасност досега. Хлапаците знаят, че истинската смелост не идва даром. А и хитростта понякога влиза в действие. Няма как да не знае и за чудовищата в морето, но такова чудовище никой от пиратската дружина не е виждал.

   Нещата биха били доста предвидими, ако пипалата са си просто пипала, а озъбената паст си е озъбена паст. Тук определено има изненада. Сам Силвър отново е на „Морски вълк“. Всичките му приятели са на линия и се готвят за новото съкровище. Нещата на повърхността са ясни, както би се изразил смел капитан като Блейд, опознал всички опасности на морския живот. Но дълбините… Когато оттам изкача странно същество, което би трябвало да е октопод, адът за екипажа се разтваря широко. Докато изпадналите в ужас се опитват да му противодействат, Сам и Фернандо буквално са погълнати от него. Оттук нататък новите читатели сами ще трябва да научат потресаващата истина. 😉

   Малки книжки, но златни! Определено детството няма как да е скучно, ако децата си позволят да мечтаят и пътешестват. Понякога сюжетите са забавни, друг път страшни и почти мистични. Просто си трябва малко въображение, за да се задвижи колелото. За мен това пътуване продължава вече почти четиресет години. Сигурно има още какво да ме изненада, затова не преставам да търся сред нови и нови книги. Дано имам многобройни последователи, за да има смисъл и споделянето на чудесата от книгите. Това е още един живот, който може да се изживее пълноценно.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s